Выбрать главу

– Не! – възкликна Кат. – Не го искаме!

– Ваша е вината, че се измъкна. Задръжте го по-добре този път!

Чух Баронс да казва:

– МакКейб? Какво правиш ти тук?

В пещерата започнаха да се появяват хора – пресяваха се вътре. Към облечения в бяло МакКейб от Каза Бланк се присъедини приличният на леприкон рецепционист от първата ми нощ в хотела Кларин и уличният продавач на вестници, който ме беше упътил към Гарда и който ме беше нарекъл космат задник.

– Лиз? – каза Джо. – Ти откъде дойде?

Лиз не каза нищо, просто продължи да върви, за да се присъедини към Ънсийли краля.

– Той е прекалено голям за едно тяло – казах сковано.

– Знаех, че нещо не ù е наред! – възкликна Джо.

Кралят беше наблюдавал шийте зрящите и Баронс. Беше се представил като един от играчите, търсещи Книгата. Беше ме наблюдавал през цялото това време. От деня, в който бях дошла в Дъблин. Той ме беше регистрирал в Кларин.

– Още преди това, красиво момиче – кралят ми хвърли поглед, който ме ужаси. Гордост проблясваше в звездните му очи.

Учителят ми по физическо от гимназията се присъедини към него. Когато се появи директорът на основното ми училище, стиснах зъби и го изгледах бунтовнически.

От самото начало.

– Малко помощ щеше да ми дойде добре.

Кралят притисна наложницата нежно към гърдите си.

– Какво щеше да промениш ти?

– Трябва да ни я дадеш – настоя Дрий’лия. – Нужна ни е. Без В’лане кой ще ни води?

– Намерете си нова кралица! Тя е моя.

Кадифе избухна:

– Няма никоя...

– Имаш гръбнак, Кадифе, използвай го! – сопна се кралят.

– Ние не искаме Крус. Ти го вземи! – настояваше Кат.

– Какво става, по дяволите? Не можеш да взимаш кралицата. Ние работим за нея – казваше Дръстан.

– Ами Спогодбата? – каза Киън. – Трябва да я предоговорим.

– Промени ме обратно! – настоя Крисчън. – Изядох само една хапка. Не е достатъчно, за да ми причини това. Защо съм наказан?

Кралят имаше очи само за жената в ръцете си.

– Не можеш да си тръгнеш, докато не върнеш скапаните стени! – ръмжеше Дагиъс. – Нямаме представа как да...

– Ще разберете.

На пода започнаха да падат кожи – празни черупки от частите на краля. За миг се притесних, че и моята може да падне, но не падна.

Баронс ме беше върнал от състоянието ми на При-я. Не се съмнявах, че и кралят ще намери наложницата си. Където и да беше, в каквато и пещера на амнезията да беше впримчена, той щеше да се присъедини към нея. Да ù разказва истории. Да прави любов с нея. Докато един ден и двамата не се вдигнеха и не я напуснеха.

Момчето със замечтани очи започна да се променя, попивайки сенките, които излизаха от кожите.

Той се протегна и разшири, докато не се извиси над нас като звяра на Шинсар Дъб, само че без злата воля, и когато крилата му се разтвориха широко, засенчвайки залата в мрак, обсипан със звезди и светове, висящи от перата му, усетих неговата радост.

Мисълта, че тя го е напуснала съзнателно, го беше подлудила.

Но тя не беше. Била му е отнета.

Той я беше обичал през цялото време.

Преди да бъде създадена.

След като беше повярвал, че я няма.

Слънце за неговия лед. Мраз за нейната треска.

Желаех им вечността.

На теб също, красиво момиче.

Ънсийли кралят беше изчезнал.

ПЕТА ЧАСТ

Когато вярата ми отслабва

и усещам, че ще се предам,

ти вдишваш в мен отново...

– СКИЛЕТ, „БУДЕН И ЖИВ“

Петдесет и три

Табелата беше тежка, но аз бях решена.

Въпреки че силата на Баронс щеше да направи нещата по-лесни, аз се справих и без него. Не бях в настроение за спор.

Когато развинтих и последната скоба, държаща весело боядисаната табела за завинтения в тухлената стена над вратата на книжарницата месингов пилон, той се изплъзна от ръцете ми, падна на тротоара и се пукна по средата.

РЪКОПИСИ И РАЗНИ МАККАЙЛА гушна букета, преди дори един клиент да беше погледнал нагоре и да види табелата.

Нямах проблем с това. Не звучеше правилно. Харесваше ми да виждам името си на него, но не се чувствах удобно с надписа. Това място беше... е, РРМ просто не се изтъркулваше по езика.

Нямах намерение да му връщам книжарницата.

Щях да я задържа завинаги. И планирах да задържа и името. Не бях в състояние да мисля за нея като за нещо друго.

Двайсет минути по-късно старата табела беше поставена на мястото на свалената.