– Барб? – мърморя. Няма никакъв смисъл.
Странното е, че Джо изглежда смаяна и избухва:
– Мислех, че е Лиз!
Зяпвам през масата към нея. Виждам само главата ù, но тя като да свива рамене.
– Дълга история.
Оценявам стаята, сцената. Ние сме в дъното на трапезарията. Ще умрем последни. Какво да правя, мамка му? Защо Барб стреля по нас?
Поглеждам към Джо. Тя не е от помощ. Изглежда празна като страницата от Ежедневника на Дани, която пишех.
Пич, иска ми се Мак да беше тук! Какво би направила тя? Дали да не се придвижа на стоп-кадър, докато Барб стреля по всички, и да се опитам да ù отнема пушката? Достатъчно ли съм бърза? Не искам да умра днес. Утре ще бъде моят ден. И знам, че ще бъде добър ден. Освен това, имам твърде много за вършене. Някой трябва да държи под око Ро.
Но ние падаме като мухи. По дяволите, Барб ни изтребва!
Тъпча десертче в устата си цяло, дъвча само колкото да го вкарам в стомаха си. Ще ми трябва всеки грам енергия, който мога да изстискам от него. Трябва да направя нещо. Барб дълго време няма да свърши патроните. Мега не може да се свива зад маса и да не прави нищо.
Показвам глава иззад масата, обхващам бързо сцената и я запечатвам здраво в главата си. Начертавам къде е всеки човек, маса, стол и препятствие.
Проблемът е Барб. Тя е неизвестното. Тя се движи и стреля толкова непостоянно, че не мога да сложа схема от възможности върху умствената си карта.
Мамка му!
Взирам се, опитвам се да хвана някакъв модел.
Свивам се обратно зад масата, когато един изстрел изпищява покрай мен. Вадя глава отново. Няма модел.
Помпам се с въздух супербързо, издувам бузи навън-навътре, вдигам адреналина си. Подавам глава навън, запечатвам координатите колкото мога по-добре и тъкмо се готвя да дам на краката си крила, когато Барб се размазва леко по краищата и стаята става толкова шебано студена, че дъхът ми излиза бял.
Джо издава задавен звук.
И двете го виждаме едновременно.
Това, което стреля по нас, изобщо не е Барб.
Е... тя е и крещи, но не като откачена кучка от ада, както мислех.
Тя крещи от ужас.
Бори се за контрол върху оръжието и се проваля. Тя го натиска надолу и стреля по пода, но то отново се изправя. Опитва се да го завърти наляво към стената. То се дръпва рязко обратно вдясно. Пръстите ù са стиснали спусъка през цялото време.
Размазва се отново.
Тя е просто Барб.
Не, не е! Тя е... пич!... какво е това, мамка му? Тя има твърде много глави, твърде много зъби! Тя е някакво чудовище. И изобщо не е Сянка!
Отново е Барб.
Принудена да ни убива.
Зад нея по стената пълзи сянка. Огромна е! Извисява се, разпростира се и когато се засмива, кръвта ми се съсирва във вените ми и не може да стигне до мозъка ми, защото има твърде много ледени буци в нея.
– Къде е Великата кучка? – ръмжи тя. – Искам шибаната ù главааааааа!
С Джо се споглеждаме.
Разбираме.
И двете знаем какво я е пипнало, какво наистина пуска тези откоси и през ума ми минава мисъл, сякаш шип през черепа ми, че изобщо не съм близо до Върха, както Мак смята, че съм.
Аз и Джо се процеждаме бавно обратно зад масата.
Просто две смели малки овце.
Които се крият от книга.
Книгата.
Тази, която се надявахме да намеря. Говорехме големи приказки как ще я заключим отново. Да бе! Точно какво, мамка му, мислехме, че ще направим с нея?
Какво нахалство! Дошла е тук. Тук, където е била скрита толкова дълго. Сигурно се чувства доста шебано непобедима. Вбесява ме толкова силно, че треперя. Дошла е тук! Ъгх... Това е толкова шебано сбъркано!
Четох дневника на Мак. Знам как действа. Кара хората да я вдигат. Аз, Барб, Джо и около петнайсетина други отидохме в Дъблин тази сутрин за провизии. Не бяхме заедно през цялото време. Разделихме се и тръгнахме за различни неща.
Сигурно е пипнала Барб сама и я е накарала да я вдигне.
Зловеща тръпка минава по целия ми гръбнак толкова бързо, че мозъкът ми замръзва, когато стига главата ми.
Мамка му! Шинсар Дъб се е возила обратно до манастира с нас тази сутрин! Точно там – в нашия автобус!
Седяла съм в същия автобус с Книгата на Ънсийли краля и дори не съм знаела!
Проверявам възможностите си. Не съм непроницаема за куршуми. Ако умра днес, това няма да е от полза за никого, особено за мен. Не знам как да я спра. Не се укорявам за това. Никой не знае как да я спре.
Не смея да се приближа достатъчно, за да я оставя да ме пипне.
Ако използва мен, може да затрие целия манастир за рекордно време.