Преглъщам. Бях започнала да се чудя дали не търси мен. Предполагам, че е търсила която и да е шийте зряща сама, за да може да ни пипне отвътре и да получи отмъщение за своя плен.
Те умират. Всички умират там, отвъд масата ми. И това, че умират, ме убива.
И не мога да измисля едно шебано нещо, което да направя.
Имам една възможност и нищо не може да ме спре. Грабвам Джо и изчезвам на стоп-кадър от там.
Лицето на Ро е бледо, безкръвно. Никога не съм я виждала такава. Изглежда, сякаш се е състарила с двайсет години за един-единствен ден. Сто и осемнайсет шийте зрящи бяха убити, преди Барб да си проправи път със стрелба извън манастира, да вземе автобуса с всичките ни оръжия и да изчезне.
Още сто бяха ранени.
Шинсар Дъб ни посети, показа ни се набързо, подигра ни се и ни показа гигантски среден пръст.
Аз и Джо седяхме от другата страна на бюрото на Ро.
– Дори не се опитахте да я спрете – каза тя накрая и ни остави да се варим. Обича да го прави. Картофите и морковите стават на каша, ако се варят достатъчно дълго. Беше време, когато и аз го правех. Но вече не се сварявам толкова бързо.
Няма нужда да чувам Ро да го казва. От пет минути се взирам в обвинението, което блести в свирепите ù сини очи. Не отговарям. Престанах да отговарям пред нея. Тя трябваше да ни каже. Трябваше да ни предупреди. Никога не съм си представяла, че Шинсар Дъб може да направи такъв номер. Тя не ни обучава. Държи ни смачкани. Уплашени. Точно както каза Мак. Какво? Трябваше да умра, за да може тя да каже Дани опита? Майната му! Няма да умра, само за да може тя да се чувства по-добре.
Джо казва:
– Велика повелителко, изглеждаше, че Барб се бори. От информацията, която Джейни и хората му събраха за Книгата, сме доста сигурни какво означава това.
– О, сега се доверяваш на Джейни? Аз ви обучавам! Аз ви тренирам!
Джо извръща лице за момент и си спомням, че Барб беше една от най-добрите ù приятелки. Но Джо ме изненадва с малко стомана. Когато се обръща и отново започва да говори, гласът ù е стабилен.
– Тя щеше да се самоубие скоро, Роуина. Нашата първа цел беше да попречим на Книгата да си намери ново тяло. Ако Дани беше приближила, Шинсар Дъб можеше да си вземе буквално невъзможно за спиране тяло.
Ро ми хвърля язвителен поглед.
– Винаги си пречка, нали, Даниел?
Правя физиономия, не мога да се спра. Винаги ме обвинява за нещо. Свърших да ù угаждам. Писна ми да се преструвам на нещо, което не съм.
– Зависи как гледаш на това, Ро – казвам студено. – А ти винаги си гледала погрешно.
Джо поема рязко дъх.
Отишла съм твърде далеч и смятам да отида още по-далеч. Не ми пука. Откакто Мак изчезна, Ро даде ясно да се разбере, че ще си върне благоразположението към мен, ако съдействам изцяло. Аз обикалях около темата, успокоявах я само толкова, че да предполага, да мисли, че ще свия опашката.
Но това никога няма да стане.
Току-що гледах как сто от сестрите ми (и какво ако са овце? Те пак са мои сестри) бяха убити жестоко. А тази стара жена стои и ме гледа свирепо? Аз поне си признавам греховете. Лягам да спя с тях всяка нощ. Събуждам се с тях всяка сутрин. Виждам ги в огледалото да се взират обратно в мен. И си казвам: „Пич, стегни се вече!“.
– Как се измъкна Книгата, Ро? – аз съм на крака, с меча в ръката. – Защо никога не ни го казваш? Защото може би си заспала на поста си? Това ли е?
Гласът ù е стегнат и тя изглежда дори още по-бледа, когато поглежда към Джо и се сопва:
– Ще придружиш това дете до стаята му веднага! И ще я заключиш вътре!
Все едно това ще се случи. Никой тук не може да ме контролира. Откакто убих онзи Ловец, се чувствам като пича, който застрелял великан с прашката си. Ро не може да се ебава с главата ми като преди.
– Казах само това, което всички тук мислят, но са твърде уплашени да го кажат. Вече не се боя от теб, Ро. Видях Шинсар Дъб тази вечер. Знам от какво ме е страх – ритам стола си назад толкова силно, че се разбива в стената зад мен. – Напускам. Свърших тук – и го мисля. Наистина приключих. Мислех, че съм поне малко в безопасност в манастира, но имаме Сенки в сенките, а сега Книгата се промъкна и е факт, че мога да си направя по-безопасно място от това в шебана Мрачна зона!
– Освен това тук никой няма дори да забележи, че ме няма. Може да проверя Джейни и да се повъртя с Бранителите известно време.
– Ще отидеш в стаята си на мига, Даниел Меган!
Ъгх! Мразя това име! Глезено име. Глезено момиче.