Бръснач на Окам: Най-простото обяснение сред всички възможни варианти, вероятно е истината. Даррок се е въздържал да ме нарани заради Алина. Той се е сдържал, защото е обичал сестра ми.
Точно колко (и колко бих могла да използвам срещу него), остава тепърва да бъде разбрано.
– Моето уважение подкопава усилията ми и Ловците започнаха да се съмняват в убеждението ми.
– Затова уреди да ме изнасилят и да ме превърнат в При-я – казвам горчиво. Колко бързо беше преминал от уважение към убийство, защото точно на това е равносилно превръщането ми в При-я. Докато Баронс не ме издърпа обратно, никой не се беше възстановявал от състоянието на безмозъчен секс роб на Фае. Всички са умирали от това.
– Трябваше да затвърдя позицията си. После те изгубих, преди изобщо да имам възможност да те използвам.
– Кой беше четвъртият, Даррок? Защо просто не ми кажеш? – беше стоял там и беше гледал как Ънсийли принцовете ме унищожават. Беше ме видял гола на земята, беззащитна, плачеща. Успокоявам се, като си представям многото начини, по които мога да го убия, щом дойде времето.
– Казах ти и преди, МакКайла, нямаше четвърти. Последният принц от Двора на сенките, който кралят създал, е първият мрачен принц, който умрял. Крус е бил убит в древната битка между краля и кралицата. Някои твърдят, че самата кралица го е убила.
– Крус е бил четвъртият Ънсийли принц? – възкликвам.
Той кимва. После се намръщва и добавя:
– Ако в църквата е имало четвърто същество, нито аз, нито моите принцове сме били способни да го видим.
Той изглежда също толкова разтревожен от тази мисъл, колкото съм и аз.
– Нееднократно ти предлагах съюз. Нуждая се от книгата. Ти можеш да я проследиш. Някои вярват, че можеш да я хванеш. Някои вярват, че ти си четвъртият камък.
Настръхвам. В малко неща съм сигурна напоследък, но на това бих заложила всичко.
– Аз не съм камък – бях почти сигурна, че В’Лане държи четвъртия и последен камък.
– Нещата Фае се променят. Стават други неща.
– Не хора – присмивам се. – Погледни ме? Не съм издялана от скалите на Ънсийли ада! Родена съм от човешка жена.
– И го знаеш със сигурност? Моите източници казват, че ти и Алина сте били осиновени.
Не казвам нищо. Чудя се кои са източниците му.
Той се смее.
– Никой не знае какво наистина е направил кралят, след като е полудял. Може би е направил един от камъните различен, за да го скрие по-добре.
– Камъните не стават хора!
– Но Шинсар Дъб се опитва да направи точно това.
Присвивам очи. Прав ли беше Риодан? За това ли беше всичко – Книгата искаше веществена, съзнателна форма? Интересно, че и той, и Даррок вярваха в това, сякаш, може би, го бяха обсъждали, докато оформяха други планове, като да убият Баронс и да го махнат от пътя! Все пак Баронс ме върна от състоянието ми на При-я, в което толкова лесно можех да бъда използвана. Какво проклето неудобство за тях!
– Но хората, които превзема, продължават да се самоубиват – казвам.
– Защото Книгата не е открила някой, достатъчно силен, за да издържи сливането.
– Какво имаш предвид под да издържи сливането? Да не казваш, че точната личност би могла да вземе Шинсар Дъб, без да се самоубие?
– И да я контролира – казва той самодоволно.
Вдишвам рязко. За първи път научавам нещо такова. А той звучи толкова уверен, толкова сигурен.
– Да използва Книгата, вместо да бъде използван?
Той кимва.
Недоверчива съм.
– Просто да я вдигне и да я отвори? Без вреда, без поквара?
– Да попие цялата сила.
– Как? Коя е тази „точна личност“? – настоявам. Аз ли бях? Затова ли можех да я проследя? Затова ли наистина всички преследваха мен? Той ми се усмихва подигравателно.
– О, незначителен човек! Ти страдаш от такава заблуда за величие. Не, МакКайла. Никога не си била ти.
– Тогава кой?
– Аз.
Зяпвам го. Той ли? Оглеждам го от горе до долу. Защо? Как? Какво знае той, което аз не знам? Което Баронс не е знаел?
– Какво е толкова специално в теб?
Той се смее и ме поглежда с поглед, който казва: „Наистина ли мислиш, че ще ти кажа това?“. Мразя, когато хората ми хвърлят моите погледи в лицето.