– Да се отърва ли от нея?
– Малко е трудна за откъсване – прошепвам в отговор. – Дай ми минута!
Отстъпвам назад и му се усмихвам. Никой не може да обвини Фае в липса на похот. Тя гори в неговите не съвсем човешки очи. В тази жега виждам натрупана изненада, която той се опитва, но не успява да замаскира. Подозирам, че сестра ми е била малко по-... изискана от мен.
– Веднага се връщам – обещавам и се обръщам бавно, давайки си време да се подготвя за срещата с Дани. Ще трябва да я нараня, за да се отърва от нея.
Лицето ù е блестящо, нетърпеливо. Буйната маса от кестеняви къдрици е прибрана под черен велосипеден шлем, който свети ярко. Облечена е в дълго черно кожено палто и носи високи кецове. Някъде под това палто е Мечът на светлината, освен ако Даррок не го е усетил и не е взел и него. Ако все още е там, се чудя дали бих могла да го извадя достатъчно бързо, за да се наръгам сама, преди тя да успее да ме спре.
Имам цели. Фокусирам се върху тях. Няма време да задоволявам гузната си съвест, а и няма смисъл. Когато свърша с това, което планирам да направя, всичко станало тази нощ в уличката никога няма да се е случвало, затова няма значение, че наранявам тази Дани, защото тя няма нужда да го преживява в бъдещето, което ще създам.
Чудовищната свобода, която ми дава тази възможност, ме оставя внезапно без дъх. Нищо, което направя от сега нататък, няма да се върне, за да ме захапе за задника. Аз съм в зона, свободна от наказания. Там съм от мига, в който реших да пресъздам всичко.
Изучавам Дани със странна безпристрастност. Чудя се колко трябва да променя от нейния живот. Бих могла да предпазя майка ù да не бъде убита. Да ù дам живот, който няма да я вкорави, който би ù позволил да е открита и мека. Да ù позволя да се забавлява както Алина и аз, да играе на плажа, а не да е на улиците да ловува и убива чудовища от нежната възраст... на колкото години е била, когато Роуина я е превърнала в оръжие. Осем? Десет?
Сега, след като има моето внимание, тя грейва, а когато Дани грее, цялото ù лице се осветява. Тя подскача от крак на крак, изгаряйки енергия от възбуда.
– Къде беше, Мак? Липсваше ми! Пич... Имам предвид, човече! – тя се поправя прибързано с хлапашка усмивка, преди да успея да изпълня заканата, която ù отправих преди цяла вечност, че ще я наричам с пълното ù име, ако отново ми каже „пич“. – Никога няма да повярваш какво става! Изобретих Сенкотрепачи и сега целият манастир ги използва, въпреки че не казват нищо за това колко съм гениална, сякаш случайно съм се спънала в това или нещо такова, при положение, че тъпите шийте овце никога нямаше да се сетят и за милиард години – промърморва горчиво. Но после отново светва. – И никога няма да повярваш, дори аз едва го вярвам! Но аз сритах задника на един Ловец и убих шебаняка! – тя се намръщва и изглежда леко ядосана. – Е, може би Джейни помогна малко, но аз съм тази, която го уби. И мамка му, никога няма да познаеш! Пич... – тя започва да подскача от крак на крак толкова бързо и възбудено, че става черно кожено петно в нощта. – Шебаната Шинсар Дъб дойде в манастира и...
Внезапно вече не подскача, а стои неподнижна и гледа мен с отворена уста, но нищо не излиза от нея.
Тя се взира покрай мен, в мен, после пак покрай мен. Устните ù се стягат, а очите ù се присвиват. Ръката ù се стрелва под палтото.
По физиономията ù мога да позная, че среща празнота там, където трябва да бъде мечът ù. Но тя не се отдръпва, не и Дани. Тя се запъва. Ако нещо беше останало в мен, щях да се усмихна. На тринайсет тя има сърце на лъв.
– Тук става нещо, което не схващам ли, Мак? – казва тя сковано. – Опитвам се да измисля причина, каквато и да е причина, да целуваш този шебаняк, но не намирам нито една – тя ме гледа свирепо. – Мисля, че това е малко по-лошо, отколкото аз да гледам порно. Пич.
О, да, разстроена е. Току-що непростимо ме нарече „пич“. Вкоравявам се.
– Много неща стават тук, които не разбираш – казвам студено.
Тя оглежда лицето ми, чуди се дали не играя двоен агент или нещо такова, дали не съм под прикритие с врага. Трябва да я убедя без никакво съмнение, че не съм. Трябва да я накарам да си отиде и да стои настрана. Не мога да си позволя супербърз суперкопой да се бърка в плановете ми.
Също така не я искам наоколо за дълго, така че Даррок да разбере, че тя може да причини сериозни проблеми, ако реши. Свободна от наказания зона или не, не съществува реалност, в която бих могла да убия Дани или да гледам как някой друг я убива. Семейството невинаги е нещо, което получаваш по рождение, понякога го намираш.