Тя каза, че Книгата е била в манастира. Трябва да знам кога. Докато не разбера как Даррок планира да се слее с Шинсар Дъб и не съм сигурна, че мога да го направя сама, няма да го заведа близо до нея. Ще играя същата игра с Даррок, която играх с В’лане и Баронс (само че по съвсем различна причина), наречена „Отбягвай Мрачната книга“.
– Например, Мак? – тя поставя юмруци на кръста си. Толкова е разстроена, че вибрира – трепери толкова бързо, че краищата ù се замъгляват. – Тъпакът разкъса стените, уби милиарди, изтри Дъблин, уреди да бъдеш изнасилена. Аз съм тази, която те спаси, помниш ли? А сега ти смучеш – тя направи гримаса и потрепера – шебания език на някой, който яде Ънсийли! Какво става, мамка му?
Пренебрегвам всичко това.
– Кога Книгата беше в манастира? – не питам дали са били ранени хора. Жената, която иска да се съюзи с Даррок, не се интересува от такива подробности. Освен това няма да позволя нещо подобно да се случи в моята нова и подобрена версия на бъдещето.
– Ще опитам пак, Мак. Какво става, мамка му? – изстрелва тя.
Аз изстрелвам в отговор.
– Ще опитам пак, Дани. Кога?
Тя се взира в мен дълго, после челюстта ù изхвръква напред упорито и тя кръстосва кльощавите си ръце пред гърдите. Гледа свирепо Даррок, после пак мен.
– Отново ли си При-я или нещо такова, Мак? Само че без частта „гола и възбудена през цялото време“? Какво ти направи той?
– Отговори на въпроса, Дани!
Тя настръхва.
– Баронс знае ли какво става? Мисля, че трябва. Къде е Баронс?
– Мъртъв – казвам равнодушно.
Стройното ù тяло трепва и тя спира да вибрира. Падаше си много по Баронс.
– Не, не е – протестира тя. – Каквото и да е той, не е убиваем. Поне не лесно.
– Не беше лесно – казвам. Бяха нужни двама от тези, на които той се доверяваше най-много на света, копие в гърба, изкормяне и прерязано гърло. Не бих го нарекла лесно.
Тя отправя към мен твърд, изпитващ взор.
Концентрирам се да излъчвам презрение.
Тя разбира и се вкоравява.
– Какво стана?
Даррок излиза иззад мен и плъзва ръце около мен. Облягам се на него.
– МакКайла го уби – казва той безцеремонно. – Сега отговори на въпроса ù! Кога Книгата дойде в манастира? Още ли е там?
Дани вдишва рязко. Отново вибрира. Не гледа Даррок, само мен.
– Това не е смешно, Мак.
Съгласна съм. Не е. Ад е. Но е необходим.
– Заслужи си го – лъжа студено. – Той ме предаде.
Тя изпухтява с юмруци на кръста.
– Баронс не е от типа, който предава. Никога не те е предал! Не би направил това.
– О, я порасни и си извади главата от... Не знаеш нищо за Баронс! Не си достатъчно възрастна, за да знаеш каквото и да е!
Тя застава неподвижно, ярките зелени очи се присвиват.
– Напуснах манастира, Мак – казва тя накрая. Засмива се неискрено. – Мисля, че изгорих мостовете си, знаеш ли? – тя оглежда лицето ми. И аз усещам още едно острие в сърцето си. Изгорила ги е заради мен. Защото е вярвала, че съм някъде там и ще бъда до нея.
Утешавам се с мисълта, че поне няма да изтича обратно при Роуина, за да ù каже, че спя с врага и няма да имам глутница побеснели шийте зрящи по петите си.
– Мислех, че сме приятелки, Мак.
Виждам в очите ù, че трябва само да кажа „ние сме“ и тя ще намери начин да се справи с това, което вижда в момента. Как се осмелява да влага толкова много вяра в мен! Никога не съм я искала, не съм я заслужавала.
– Мислела си грешно. Сега отговори на въпроса! – аз съм единствената, която не я е третирала като дете. Тя мрази да я наричат „хлапе“ повече от всичко. – Хлапе – казвам, – кажи ми за книгата, а после отивай по дяволите! Вземи си играчките и върви да си играеш другаде!
Веждите ù се покатерват по челото, а долната ù челюст пада.
– Какво каза току-що?
– Казах: хлапе, отговори на въпроса ми и се махай! Тук сме малко заети, не виждаш ли?
Тя отново подскача от крак на крак – петно от мрак в мрака.
– Шебани възрастни! – изплюва през стиснати зъби. – Все шебано същите. Шебано се радвам, че шебано се махнах от шебания манастир. Можеш просто да вървиш по дяволите! – тя изкрещява последните думи, но те запъват леко, докато излизат, сякаш са се заплели в плач, който тя преглъща.
Дори не виждам черната мъгла да се маха. Експлозия от светлина от нейния МакОреол и тя проблясва в движение като кораба Ентърпрайз, преминаваш на свръхсветлинна скорост, и уличката вече е празна.