Спомням си как изглеждаше Темпъл бар, когато го видях за първи път – ярко осветен, с хора и музика, изливащи се от отворените врати върху павираните улици на ъгъла. Момчета ми подсвиркваха. Бях забравила скръбта си по Алина за благословени една или две секунди. После, разбира се, се мразех затова, че съм забравила.
Мога почти да чуя смеха, напевния ирлански говор. Сега всички са мъртви като Алина и Баронс.
Спомням си как прекарах дългата седмица преди Хелоуин, кръстосвайки улиците на Дъблин на часове от края, от зори до здрач, чувствах се безпомощна, безполезна с всичките ми предполагаеми умения на шийте зрящ. Не бях сигурна дали някоя от нас ще преживее Хелоуин, затова се опитах да запълня с живот тези последни няколко дни.
Бъбрих с уличните продавачи и играх табла с беззъби старци, които говореха версия на английски, толкова тежко изкривена от диалект и венци, че разбирах едва всяка пета дума, но нямаше значение. Те се наслаждаваха на вниманието на красиво момиче, а аз жадувах за родителска утеха.
Посетих известните туристически места. Ядох в долнопробни кръчми и надигах шотове уиски с всеки, който искаше да го прави с мен.
Влюбих се в града, който не можех да защитя.
След като Ънсийли избягаха от затвора си и нападнаха града (тъмен, изгорял и разбит), бях решена да го видя възстановен.
Сега жадувах да го заменя.
– Усещаш ли я, МакКайла? – пита Даррок.
Държа сетивата си на шийте зрящ колкото е възможно по-затворени. Уморена съм и нямам желание да намеря Шинсар Дъб. Не и преди да науча всичко, което той знае.
Отварям сетивата си предпазливо и включвам „звука“ на две по скала от нула до десет. Сетивата ми на шийте зрящ прихващат същността на безброй неща Фае, но никое от тях не е Шинсар Дъб.
– Не.
– Има ли много Фае?
– Градът гъмжи от тях.
– Светъл или Мрачен двор?
– Не действа така. Мога единствено да засека Фае, не принадлежността им или кастата.
– Колко?
Настройвам звука на три и половина. Една десета от толкова много Фае близо до мен ме караха да се държа за корема и да се опитвам да не повърна. Сега се чувствам заредена. По-жива, отколкото искам да бъда.
– От всичките ни страни са, по двама и по трима. По покривите над нас са и в небето. Нямам усещането, че наблюдават нас, по-скоро наблюдават всичко – и те ли търсят моята Книга? Ще ги убия всички! Моя е!
– Стотици? – притиска той.
– Хиляди – поправям го.
– Организирани?
– Има една група на изток, която е значително по-голяма от другите, ако това питаш.
– Тогава отиваме на изток – казва той. Обръща се към принцовете и излайва команда. Те изчезват.
Изказвам на глас растящо подозрение:
– Не са наистина заминали, нали? Никога не са, когато ги отпращаш.
– Остават наблизо, наблюдават, но без да бъдат видени. Те са на едно пресяване разстояние с част от моята армия.
– А когато намерим тази група Фае? – настоявам.
– Ако са Ънсийли, значи са мои.
– А ако са Сийли?
– Тогава ще ги изгоним от Дъблин.
Добре. Колкото по-малко Фае на пътя ми, толкова по-добре.
Малцина някога са виждали Сийли, освен редките смъртни, откраднати и държани в двора на Фае и, разбира се, Баронс, който някога е прекарал доста време там, спал е с принцеса, преди да я убие и да вбеси В’лане за цяла вечност.
Виждала съм хиляди Ънсийли, но до този момент дори аз – изключителен шийте зрящ – бях видяла само един Сийли.
Бях започнала да се чудя защо.
В тъмните часове на нощта се питах дали той не е единственият останал, дали не крие нещо или може би изобщо не е Сийли, въпреки доказателството в подкрепа на твърдението му.
Всичките ми съмнения се изпаряват, когато го виждам такъв, какъвто е в момента.
Това са Сийли.
Най-после са си размърдали задниците и са започнали да обръщат внимание на кашата, която са сътворили в моя свят. Предполагам, че не са могли да си помръднат пръста преди.
Дори толкова изпълнена с омраза към всички Фае, колкото съм аз, не мога да отрека, че В’лане прилича на ангел-отмъстител, който се спуска от небето, за да намести света ми обратно на своята ос и да разчисти цялата каша. Сияещ, златен и хипнотизиращ, той води армия от ангели.
Високи, грациозни, мускулести, те стоят рамо до рамо с него, изпълвайки улицата. Поразителни, с кадифена кожа, изпъстрени със злато, те са толкова смразяващо изящни, че ми е трудно да ги гледам, а аз съм имунизирана към очарованието им вследствие на това, че бях При-я – пристрастена към секс с Фае. Те са не от този свят, божествени.