Допускам, че все още е в него, че В’лане не го е изтръгнал някак от него, както го взема от мен.
Докато дребните, нежни Фае започват да предлагат методи за екзекуцията ми, кой от кой по-бавни и по-болезнени, богът и богинята от двете страни на В’лане го обстрелват:
– Тя е човек, а е избрала мрачните! Погледни я! Носи техните цветове!
– Ти каза, че ни боготвори!
– И че ще ни се подчинява във всичко!
– Те са я докоснали! Подушвам го по кожата ù! – богът изглежда отвратен... и възбуден. Пъстрите очи бляскат със златни искри.
– Те са я използвали! – ръмжи богинята. – Тя е омърсена. Няма да я търпя в двора!
– Тишина! – прогърмява В’лане. – Аз водя Истинската раса от името на кралицата ни. Аз говоря от името на Авийл!
– Това е неприемливо!
– Възмутително!
– Непоносимо, В’лане!
– Ще правиш, каквото аз кажа, Дрий’лия! Аз решавам съдбата ù. И само аз ще отнема живота ù.
Прошепвам на Даррок:
– Трябва да вземеш решение, и то бързо.
– Те винаги преиграват – шепне Даррок. – Едно от многото неща, които презирах в двора. Заседание на Висшия съвет може да продължава така няколко човешки години. Дай им време! В’лане ще ги подчини.
Едно от мъничките крилати Сийли разкъсва строя и се стрелка право към главата ми. Аз се навеждам, но то лети около мен.
Стряскам се, когато чувам, че избухвам в смях.
Още две от тях нарушават строя и започват да свистят в плътни кръгове около главата ми.
Докато бръмчат около мен, смехът ми става истеричен. Няма нищо смешно в ставащото, но все пак аз рева и пухтя от смях. Не мога да го спра. Никога не съм била толкова развеселена през целия си живот. Хващам се за стомаха и се превивам надве, кикотя се силно, давя се в хълцания от пресилено веселие, докато те се движат все по-близо около мен. Ужасена съм от звуците, излизащи от устата ми. Потресена съм от неконтролируемата им природа. Мразя Фае и техния начин да отнемат волята ми.
– Спри да се смееш! – ръмжи Даррок.
Веселието ме е докарало до ръба на истерията и ми причинява болка. Успявам да повдигна глава от коленете си достатъчно, за да му хвърля мръсен поглед. Бих искала да спра да се смея. Но не мога.
Искам да му кажа да накара проклетите неща да се махнат, само че не мога да дишам, не мога дори да затворя устни достатъчно дълго, за да изстържа съгласните. Каквито и да са тези малки Сийли чудовища, специалността им е смях до смърт. Какъв проклет начин да си отидеш. След само няколко минути страните ме болят от конвулсии, коремът ми гори и съм толкова останала без дъх, че съм замаяна. Чудя се колко дълго отнема да умреш от принуден смях. Часове? Дни?
Четвърто дребно Фае поема играта и аз се подготвям да се гмурна навътре, да намеря оръжие в моята мрачна пещера с езеро, когато внезапно един дълъг език, от който капе отрова, профучава покрай ухото ми и дръпва нежното Сийли право от въздуха.
Чувам хрущящи звуци зад мен.
Кикотя се безпомощно.
– В’лане! – пищи златната богиня. – Това нещо, това ужасно нещо изяде М’рии!
Чувам още едно плющене, последвано от още крущящи звуци и второ изчезва. Кудкудякам диво.
Останалите две се оттеглят, размахали мънички юмручета и крещят на език, който не разбирам. Дори ядосани, звукът, който издават, е по-красив от ария.
Смехът ми изгубва принудения си характер.
След един дълъг момент съм способна да се отпусна и спирам да издавам побъркани звуци на веселие. Смехът преминава в стонове, после в тишина. Пускам стомаха си и гълтам студен, облекчаващ дробовете ми въздух.
Изправям се, внезапно разярена, а тази емоция е изцяло моя. Писна ми да бъда уязвима. Ако имах копието си, тези гадни малки феи, причиняващи смях до смърт, нямаше никога да се осмелят да ме приближат. Щях да ги намушкам във въздуха и да направя от тях Фае кебап.
– Приятелите – съскам на Даррок – се доверяват един на друг.
Но той не. Виждам го в лицето му.
– Каза, че ще ми го дадеш, за да мога да ни защитя.
Той се усмихва леко и знам, че си спомня как умря Малуш – бавно, ужасяващо, изгнивайки отвътре навън. Копието убива всичко Фае. И тъй като Даррок е ял толкова много Ънсийли, той е нашарен с вени от Фае. Едно мъничко бодване с върха на копието ми би било смъртна присъда.
– Ние все още не сме нападнати.
– С кого говориш, човеко? – настоява богинята.
Поглеждам Даррок, който свива рамене.
– Казах ти, че първото Сийли, което ме види, ще се опита да ме убие. Следователно те не ме виждат. Моите принцове ме пазят скрит от техния взор.