Фернандес въздъхна.
— Така ли мислиш? Никълс ли е?
— Да. Защо не? Адвокатката поклати глава.
— Дори и да е вярно, не ни помага. Могат да отстояват изключителни предпочитания и какво ли не още, ако изобщо трябва да се отстоява нещо. Знаеш, това не е първото сливане заради леглото. Ако слушаш мене, най-добре го забрави.
— Искаш да ми кажеш, че няма нищо нередно в това да има връзка с някого от „Конли-Уайт“ и затова да получи повишение ли?
— Нищо нередно няма. Поне в тясно юридически смисъл. Забрави го.
Изведнъж Сандърс се сети за думите на Каплан. А когато я уволниха, тя не разбра откъде п идва.
— Уморих се — каза той.
— Всички се уморихме. Те също изглеждат уморени.
В другия край на ресторанта съвещанието явно приключваше. Документите бяха прибрани обратно в куфарчетата. Мередит и Гарвин бъбреха с тримата от „Конли-Уайт“. Тръгнаха всички заедно. Гарвин подаде ръка на Кармин, който отвори вратата, за да излязат гостите.
И тогава се започна
Внезапно блеснаха ярки кварцови лампи откъм улицата пред входа Излизащите се скупчиха, зашеметени от светлината. Сенките им се проточиха в залата на ресторанта.
— Какво става? — попита Фернандес.
Сандърс се обърна да погледне, но групата вече отстъпваше назад и затваряше вратата В миг настъпи хаос. Гарвин изкрещя: „По дяволите!“, и стрелна с поглед Блакбърн.
Блакбърн се изправи със смаяно изражение и хукна към Гарвин, който пристъпваше от крак на крак. Боб се стараеше едновременно да успокоява хората от „Конли-Уайт“ и да се кара на Блакбърн.
— Всичко наред ли е? — приближи се и Сандърс.
— Проклетите журналисти — каза Гарвин. — Отвън е телевизионната станция „Кей Ес И Ей“.
— Възмутително! — добави Мередит.
— Питат за някакво дело за сексуален тормоз — изсъска Гарвин и погледна мрачно Сандърс, който сви рамене.
— Ще говоря с тях — обади се Блакбърн. — Нелепо е.
— Да, да, нелепо! Направо е възмутително според мен! — избухна Гарвин.
Като че всички заговориха едновременно, за да го уверят, че наистина е възмутителна Сандърс обаче забеляза, че Никълс изглежда потресен. Мередит ги поведе към задния изход на ресторанта през терасата. Блакбърн излезе под безмилостната светлина на прожекторите. Вдигна ръце, сякаш го арестуваха. Вратата се затвори.
— Бива ли така, бива ли така! — повтаряше Никълс.
— Не се тревожете, познавам програмния им директор — успокояваше ги Гарвин. — Тази ще я махна.
Джим Дейли говореше, че сливането е трябвало да се запази в тайна.
— Не се безпокойте — мрачно отвърна Гарвин. — Няма да се разчуе, аз лично ще се погрижа.
После излязоха през задния изход на тъмната улица. Сандърс се върна на масата, където го чакаше Фернандес.
— Малко вълнение — отбеляза спокойно Фернандес.
— Повече от малко — каза Сандърс.
Погледна към Стефани Каплан, която продължаваше вечерята със сина си. Младежът говореше, махаше с ръце, но Каплан упорито се взираше в задната врата, откъдето се бяха измъкнали хората от „Конли-Уайт“. Върху лицето й се четеше любопитство. След миг тя се обърна и продължи разговора със сина си.
Вечерта беше тъмна, влажна и неприятна. Сандърс потръпна, докато се връщаше заедно с Фернандес към службата.
— Откъде е научил телевизионният екип?
— Вероятно от Уолш — каза адвокатката. — Но може и от другаде. Градът всъщност е доста малък. Както и да е, не му обръщай внимание. Трябва да се подготвиш за утрешното съвещание.
— Мъчех се, да го забравя.
— Да. Но по-добре недей.
Отпред се простираше площад Пайъниър. Прозорците на административните сгради все още ярко светеха. Много фирми поддържаха делови връзки с Япония и удължаваха работното си време, за да засекат началото на работния ден в Токио.
— Знаеш ли — подхвана Фернандес, — гледах я с онези мъже и си мислех колко е хладнокръвна
— Да. Мередит е хладнокръвна.
— Притежава голямо самообладание.
— Така е.
— Тогава защо те е нападнала толкова грубо още първия ден? Защо е бързала?
Какъв е проблемът, който тя се мъчи да реши? — бе казал Макс. Сега Фернандес питаше същото. Явно всички разбираха с изключение на Сандърс.