11.06 А. Кан > М. Джонсън 2002–2004 АЦСС
13.06 А. Кан > М. Джонсън 0902 — 0932 АДЦС
14.06 А. Кан > М. Джонсън 1124 — 1125 АЦСС
15.06 А. Кан > Т.Сандърс 1132 — 1134 ДЦСЕ
— Спътниковите връзки са прегрели — каза Сандърс, загледан в списъка. — Артър Кан и Мередит Джонсън са разговаряли почти всеки ден до четиринайсети юни. Ангелче, покажи ми видеозаписите.
— Налице е само записът от петнайсети юни. Разговорът на Сандърс с Кан отпреди два дни.
— Къде са останалите? Проблесна съобщение.
ВИДЕОДОКУМЕНТИТЕ ЗА
СЕКТОР „КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРОЕКТИТЕ“/МАЛАЙЗИЯ
СА ИЗТРИТИ
14.06 НЕДЕЛЯ РАЗРЕШЕНИЕ ДК/К/5905
И тук следите бяха заметени. Сандърс бе почти сигурен кой го е сторил, но беше длъжен да провери.
— Ангелче, как да проверя разрешителните за изтриване?
— Натиснете бутона за желаните данни — обясни то. Сандърс набра номера на разрешителното. Над големия свитък във въздуха се появи листче.
РАЗРЕШИТЕЛНО ДК/К/5905 Е РЪКОВОДИТЕЛ В ОПЕРАТИВЕН ОТДЕЛ/КЮПЪРТИНО
„ДИДЖИТАЛ КОМЮНИКЕЙШЪНС“ ОТБЕЛЯЗАНИ СПЕЦИАЛНИ ПРИВИЛЕГИИ (НЕ Е НЕОБХОДИМО УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА САМОЛИЧНОСТТА)
— Преди няколко дни някой шеф в Оперативния в Кюпъртино ги е изтрил.
— Мередит ли?
— Вероятно. Значи са ме изиграли.
— Защо?
— Защото сега знам какво са направили в малайзийския завод. Знам точно какво се е случило: Мередит се е намесила и е променила спецификациите. Но е изтрила данните, включително разговорите си с Кан. А това значи, че не мога да докажа нищо.
Застанал в коридора, Сандърс побутна листчето. То падна и се разтвори в големия свитък. Сандърс затвори документа, сложи го в чекмеджето и загледа как моделът се топи и изчезва
Стрелна с очи Конли, който сви примирено рамене. Явно разбираше положението. Сандърс протегна ръка за довиждане, въпреки че докосна единствено въздуха, и му помаха. Конли му кимна и се обърна да си върви.
— И сега какво? — попита Фернандес.
— Време е да си ходим — отвърна Сандърс. Ангелчето запя:
— „Време е да си вървим, довиждане, за посещението ви благодарим…“
— Ангелче, млъкни.
То веднага го послуша Сандърс поклати глава
— Също като Дон Чери.
— Кой е той? — заинтересува се Фернандес.
— Дон Чери е бог от плът и кръв — обади се ангелчето.
Двамата се запътиха обратно към изхода на Коридора и излязоха от синия екран.
Щом се върнаха в лабораторията на Чери, Сандърс свали очилата и слушалките и след мимолетно замайване слезе от пътеката. Помогна на Фернандес да свали уреда.
— Ох! — изпъшка тя и се огледа, — Върнахме се в реалния свят.
— Ако предпочиташ тази дума — подхвърли Сандърс. — Не съм сигурен, че другият е по-нереален.
Той окачи слушалките и очилата и й помогна да слезе от пътеката. После изключи тока навсякъде.
Фернандес се прозина и погледна часовника си.
— Единайсет часът. Какво ще правиш сега?
Сандърс се сещаше само за едно. Вдигна слушалката на един от модемите на Чери и набра телефонния номер на Гари Босак. Ако го убедеше да му помогне, може би той щеше да възстанови данните, с които Сандърс не успя да се справи. Не хранеше особени надежди. Но друго не му хрумваше.
Отговори телефонният секретар: „Здравейте, това е номерът на «НЗ Профешънъл Сървисиз». Извън града съм за няколко дни, но можете да оставите съобщение.“ Прозвуча сигналът.
Сандърс въздъхна.
— Гари, сега е единайсет часът, сряда. Съжалявам, че не те намерих. Прибирам се. Той затвори телефона. Последната му надежда.
Гари го нямаше. Извън града за няколко дни.
— Майната му! — изруга Сандърс.
— Сега какво? — пак се прозина Фернандес.
— Нямам представа. Имам половин час до последния ферибот. Вероятно ще се прибера и ще се помъча да поспя.
— Ами съвещанието утре сутринта? — попита тя. — Нали ти трябваха документи? Сандърс сви рамене.
— Луиз, направих всичко, което бе по силите ми. Знам какво ме чака. Все някак ще се оправя.
— Значи до утре?
— Да До утре.
Веселото му настроение се изпари, докато се прибираше с ферибота и гледаше светлините на града, отразени в плискащата се тъмна вода Фернандес беше права: трябваше да намери необходимата документация. Макс щеше да го вземе на подбив, ако знаеше. Сякаш дочу гласа на стареца: „Аха, значи си изморен? Основателна причина, Томас.“