ОСТАВКАТА СЕ ПРИЕМА НЕЗАБАВНО. ХАУАРД ЕБЕР-ХАРД ЩЕ ИЗПЪЛНЯВА ДЛЪЖНОСТТА ДО НАЗНАЧАВАНЕТО НА ТИТУЛЯР.
РОБЪРТ ГАРВИН
— Какво пише? — полюбопитства Фернандес.
— Пише: „Уволних този самодоволен тъпак.“
— Беше неизбежно — отбеляза адвокатката. — Особено след като се раздрънка пред Кони Уолш.
— Откъде знаеш? — попита Сандърс.
— От Елинор Врийс.
— Тя ли ти каза?
— Не. Но е много предпазлива. Както всички останали юристи в средствата за масово осведомяване. Най-сигурният начин да си запазиш службата е да спираш разни материали. Ако се съмняваш, най-добре е да ги отхвърлиш. Затова си зададох въпроса какви са причините да пусне очевидно клеветническия материал за господин Свински. Единственото обяснение бе, че източникът е вътрешен и необичайно сигурен, а също е наясно и с правните последици. Източник, който по същество казва, че предоставя историята и няма да съди вестника, ако я отпечата Тъй като ръководителите на фирми нямат никаква представа от право, източникът очевидно беше високопоставен юрист.
— Фил.
— Да.
— Господи!
— Това променя ли плановете ти? — попита Фернандес. Сандърс беше мислил по въпроса.
— Едва ли — отвърна гой. — Според мен Гарвин бездруго щеше да го уволни днес.
— Изглеждаш много сигурен.
— Да. Снощи получих подкрепление. Надявам се днес да ми пратят още.
Влезе Синди, която попита:
— Чакаш ли нещо от Куала Лумпур? Някакъв голям материал?
— Да.
— Върви от седем сутринта. Грамаден е.
Секретарката сложи върху бюрото му касета, същата като онази, на която бе записал видеовръзката с Артър Кан.
Фернандес го погледна Той само сви рамене.
В осем и половина прати документа на Босак до частния факс на Гарвин. После помоли Синди да направи копия от всички получени през нощта факсове от Мохамед Джафар. Сандърс почти не беше спал, за да прочете изпратените материали. А четивото наистина си заслужаваше.
Разбира се, че Джафар не беше болен. Изобщо не се беше разболява!. Лъжата за него бе съчинена от Кан и Мередит.
Сандърс сложи касетата в апарата и се обърна към Фернандес.
— Ще ми обясниш ли най-накрая? — попита тя.
— Надявам се, че записът няма нужда от обяснения. На монитора се появи следният текст:
5 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/К
ОТ: А. КАН
ДО: М.ДЖОНСЪН
Видяха Кан в завода. Миг по-късно екранът се раздели на две и се появи Мередит в кабинета си в Кюпъртино.
— Какво е това? — не се стърпя Фернандес.
— Запис на видеовръзка От неделя.
— Мислех, че всички записи са изтрити.
— Да, тукашните. Но в Куала Лумпур има запазен. Изпрати ми го един приятел.
На екрана Артър Кан се изкашля.
— А. Мередит. Малко съм разтревожен.
— Няма причини — каза тя.
— Продукцията все още не отговаря на спецификациите. Трябва най-малкото да подменим въздушните инсталации. Да сложим по-качествени.
— Не сега.
— Налага се, Мередит.
— Рано е.
— Инсталациите не струват, Мередит. И двамата смятахме, че ще вършат работа, но сме се излъгали.
— Няма значение.
Кан бе потънат в пот. Нервно потри брадичката
— Въпрос на време е Том да го открие, Мередит. Не е глупав, знаеш много добре.
— Ще бъде зает с друго.
— Щом казваш…
— Освен това ще напусне. Кан се сепна.
— Така ли? Едва ли…
— Повярвай ми. Ще напусне. Няма да се примири да ми бъде подчинен.
В кабинета на Сандърс Фернандес се наведе, втренчена в екрана.
— Няма шега! — възкликна тя.
— Как така няма да се примири? — попита Кан.
— Повярвай ми — повтори Джонсън. — Така ще се получи. Том Сандърс ще изчезне най-късно четирийсет и осем часа, след като се появя там.
— Откъде си толкова сигурна…
— Няма избор. Двамата с Том сме имали връзка в миналото. Всички във фирмата го знаят. Възникне ли проблем, никой няма да му повярва. Той е достатъчно умен, за да го съзнава Ако иска изобщо да си намери работа, единственият му избор е да се примири, да приеме каквото му се предложи и да напусне.