Мередит спря да поеме дъх и се огледа Всички мълчаха, без да помръдват. Гарвин продължаваше да стои прав, изглеждаше потресен. Мередит бавно осъзна, че нещо не е наред. Заговори с по-спокоен тон.
— Надявам се, че съм… че точно изразих общото настроение. Такова беше намерението ми. Пак последва мълчание.
— Мередит — обади се накрая Гарвин, — би ли напуснала залата за няколко минути.
Тя изумено загледа Гарвин, после изрече:
— Разбира се, Боб.
— Благодаря ти.
Излезе от залата с високо вдигната глава. Вратата щракна зад нея.
Джон Мардън се надигна от мястото си и каза:
— Господин Сандърс, моля, продължете изказването си. Колко време според вас ще е нужно, за да се възстанови производството и да заработи с пълна мощност?
Беше пладне. Сандърс седеше в кабинета си с крака върху бюрото и гледаше през прозореца. Над сградите на площад Пайъниър грееше ярко слънце. На ясното небе нямаше нито едно облаче. Влезе Мери-Ан Хънтър в строг костюм.
— Не разбирам — каза тя.
— Какво?
— Записа на новините. Мередит сто на сто е знаела за него. Защото е била там, когато са снимали.
— О, знаела е, но не е допускала, че ще се добера до записа Смятала е, че няма да я покажат в новините, че ще снимат само Фил. Мюсюлманска страна, нали разбираш. Когато отразяват вести от деловия свят, обикновено показват само мъже.
— Аха. И какво?
— Но трети канал е държавен — продължи Сандърс. — Новината тогава е била, че правителството е постигнало само частичен успех в преговорите за промени в завода на „Диджи Ком“ поради неотстъпчивостта на чуждата страна и нежеланието й да се споразумее. Замисълът е бил да се защити доброто име на финансовия министър Саяд. Затова са насочили камерите към Мередит.
— Защото…
— Защото е жена.
— Дяволът, преоблечен като чужденка в делови костюм? С жена феринджи не можеш да се споразумееш.
— Нещо от този род. Както и да е, новините всъщност са се въртели около нея.
— И ти намери записа.
— Да.
Хънтър кимна.
— Е, нямам нищо против — каза тя и излезе от кабинета. Останал сам, Сандърс пак се загледа през прозореца. След малко влезе Синди.
— Най-новото е, че сливането отпада.
Сандърс сви рамене. Чувстваше се изтощен, изцеден. Не го интересуваше.
— Гладен ли си? Да ти донеса ли нещо за обяд?
— Не ми се яде. Какво правят сега?
— Гарвин и Мардън разговарят.
— Продължават ли? Мина повече от час.
— Току-що при тях влезе Конли.
— Само Конли? Никой друг ли?
— Не. Никълс напусна сградата.
— А Мередит?
— Никой не я е виждал.
Сандърс се облегна на стола. Пак обърна очи към прозореца От компютъра се разнесоха три последователни звукови сигнала
30 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С
ОТ: А. КАН
ДО: Т. САНДЪРС
Обаждаше се Кан. Сандърс се усмихна мрачно. През вратата надникна Синди.
— Търси те Артър.
— Виждам.
15 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С
Сандърс намести настолната лампа и се облегна. Екранът светна, трептенията спряха Появи се Артър в завода.
— О, Том. Радвам се. Надявам се, че не съм закъснял.
— Закъснял за какво? — попита Сандърс.
— Знам, че днес има съвещание. Трябва да ти кажа нещо.
— Какво е то, Артър?
— Ами боя се, че не бях достатъчно откровен с теб, Том. Става дума за Мередит. Преди шест-седем месеца тя въведе някои промени в производството и се кани да прехвърли вината върху теб. Вероятно на днешното съвещание.
— Разбирам.
— Много ми е неприятно, Том — наведе глава Кан. — Не знам какво да кажа.
— Не казвай нищо, Артър. Кан се усмихна извинително.
— Исках да те предупредя. Честно. Но Мередит все разправяше, че те няма. Не знаех как да постъпя. Тя твърдеше, че ще има битка и е най-добре да застана на страната на победителя.
— Заложил си на губещия, Артър — каза Сандърс. — Уволнен си.
Той протегна ръка и изключи телевизионната камера пред себе си.