— Аха — повтори Хънтър.
— Знаеш за какво говоря — каза Джонсън.
— Да, зная.
Последва нова дълга пауза. Джонсън се намести на седалката, без да откъсва поглед от прозореца.
— Системата — каза тя. — Там е проблемът. Прецака ме гадната система.
Сандърс тръгваше към летището, за да посрещне Сюзан и децата, когато се сблъска със Стефани Каплан. Честити й назначението. Тя му подаде ръка и каза съвсем сериозно:
— Благодаря ти за подкрепата.
— И аз благодаря за твоята. Хубаво е да имаш приятел.
— Да — потвърди тя. — Хубаво нещо е приятелството. Компетентността също. Няма да се задържа тук дълго, Том. Никълс напусна поста финансов директор на „Конли“, а заместникът му е, меко казано, със скромни възможности. След около година ще потърсят някого. И когато се преместя при тях, някой ще трябва да поеме тук новата фирма. Според мен трябва да си ти.
Сандърс направи лек поклон.
— Но това е в бъдеще — живо каза Каплан. — Междувременно трябва да подредим нещата. Голяма каша се забърка. Сливането отвлече вниманието на всички, некомпетентността на онези в Кюпъртино се отрази на производството. Много трябва да се потрудим, за да оправим положението. Утре в седем сутринта свиквам първото оперативно съвещание’с ръководителите на отдели. До утре, Том.
Стефани Каплан се обърна.
Сандърс стоеше в залата за пристигащи и гледаше кой слиза от самолета от Финикс. Елайза се затича към него с викове „Татко!“ и се хвърли в прегръдките му. Беше почерняла от слънцето.
— Хубаво ли беше във Финикс?
— Много! Татко, яздихме коне, ядохме тако и познай още какво.
— Какво?
— Видях змия.
— Истинска ли?
— Аха. Зелена. Ей толкова голяма — разпери ръце детето.
— Доста голяма е била, Елайза.
— Ама знаеш ли какво? Зелените змии не хапят. Приближи се Сюзан с Матю на ръце. Тя също беше почерняла. Сандърс я целуна. Елайза веднага се обади:
— Казах на татко за змията.
— Как си? — попита Сюзан и го погледна право в лицето.
— Добре. Уморен съм.
— Свърши ли?
— Да. Свърши.
Тръгнаха да излизат. Сюзан го прегърна през кръста.
— Мислех си, че сигурно прекалявам с пътуванията. Трябва да прекарваме повече време заедно.
— Би било чудесно — каза той.
Приближиха към лентите за багажа. Сандърс носеше дъщеря си и усещаше ръчичките й, отпуснати на рамото му. Погледна настрани. Мередит Джонсън стоеше пред гишето за заминаващи. Беше облечена с палто. Косите й бяха опънати назад. Тя не се обърна й не го видя.
— Някой познат ли? — попита Сюзан.
— Не, никой.
ПОСТСКРИПТУМ
Констънс Уолш беше уволнена от сиатълския вестник „Поуст Интелидженсър“. Тя заведе дело за неправомерно уволнение и дискриминация на основата на разлика в пола съгласно Член VII от Закона за гражданските права от 1964 година. Вестникът постигна извънсъдебно споразумение.
Филип Блакбърн стана главен юрисконсулт на „Силикън Холографикс“ в Маунтин Вю, щата Калифорния — два пъти по-голяма фирма от „Диджи Ком“. Впоследствие бе избран за председател на Комисията по етика към Сдружението на юристите в Сан Франциско.
Едуард Никълс се оттегли от „Конли-Уайт Комюникейшънс“ и се премести със съпругата си в Насо на Бахамските острови, където започна работа като консултант на задгранични дружества.
Елизабет, или Бетси Рос, отиде в „Конрад Компютърс“ в Сънивейл, щата Калифорния, и скоро след това се записа в организацията „Анонимни алкохолици“.
Джон Конли бе избран за вицепрезидент по планирането на „Конли-Уайт Комюникейшънс“. След половин година загина при автомобилна катастрофа в Пачоуг, щата Ню Йорк.
Марк Луин беше обвинен в сексуален тормоз съгласно Член VII от служителка в проектантския екип. Въпреки че обвинението беше отхвърлено, скоро след разследването по случая жена му подаде молба за развод.
Артър Кан отиде на работа в „Бул Дейта Систъмс“ в Куала Лумпур, Малайзия.
Ричард Джаксън от „Алдъс“ бе обвинен в сексуален тормоз съгласно Член VII от служителка във фирмата „Американ Дейта Хаус“ за търговия на едро, с която работеше „Алдъс“. След разследването фирмата го уволни.
Гари Босак създаде алгоритъм за кодиране на данни и продаде лиценза на „Ай Би Ем“, „Майкро Софт“ и „Хитачи“. Стана мултимилионер.