Дотук, кажи-речи, нищо ново, ако изключим симптоматичното обстоятелство, че опитът за изнасилване между тапицираните стени на шефски кабинет е предприет от жена, истинска vagina dentata3, и че обектът на посегателството й, семеен мъж, изцяло зависим от нея за служебното си положение, се одързостява да я съди, поставяйки на карта репутацията и кариерата на двамата, както и престижа на могъщата Корпорация, нейния имидж на голямо и дружно семейство, изграждан в продължение на десетилетия… Неправдоподобно, би отсякъл някой, не само не чел този роман на Крайтън, но и доста изостанал от темповете на съвремието, от редица феномени, които го характеризират, от все по-категоричната тенденция жените да заемат подобаващото място на най-горните етажи на обществото, предоставило им власт, а значи и възможности за спекулиране с нея. Какъвто и да е полът му, човешкото същество продължа-ва да бъде тласкано от инстинкти и амбиции, от щeния, непроменени с векове, и ходът на Прогреса, на еволюцията, макар свръхскоростен, макар несекващ, понякога отчайва със своята еднопосочност, защото явно е, че не разравя очистващо глъбинните пластове на душата и не спомага за приравняването й по свойства с информатичната интелигентност — хладна, супер-конкретна, непогрешима. Не без упоение и лично пристрастие, с размаха и опиянението на непоправим фантаст, Крайтън демонстрира смайващите постижения на телекомуникационния бизнес, средище на романното действие, но независимо от факта, че героите му творят чудеса, че използват за общуване на близки и далечни разстояния „клетъчни“ видеофони, големи колкото кредитни карти, че черпят информация от оптични компактдискове, побрали съдържанието на по 600 книги, и работят за повсеместно електронифициране на живота, равностойно на небивала негова метаморфоза, на истинска революция, те воюват помежду си по начини и със средства, издаващи непревъзмогнат атавизъм, а постоянното взаимно малтретиране на сексуална основа придава особено ожесточение на техните неудовлетворени (и неудовлетворими) амбиции, на непрекъснатите им схватки и интриги. Авторът не пропуска да посочи, че за подтик му е послужило реално произшествие, казус, при който е имало тъй специфично обсебване на властта като секс, и не пропуска да изтъкне колко ще зачестят подобни инциденти. „Засега едва 5% от ръководните позиции в големите компании се заемат от жени — отбелязва той, — но броят им без съмнение ще нараства, а заедно с това и случаите на такова изкористяване на служебните отношения.“ Можем да се доверим: Крайтън винаги е проявявал нюх за проблемите, о предстои да типизират социума. И сигурно следва да се замислим над внушението, което той прави чрез почти изхлипаната реплика на своята сломена героиня: „Не съм аз. Системата е. Там е проблемът. Прецака ме.“