— Така ли?
— Аха. Преди десетина минути. — Сюзан се върна в леглото. — Впрочем коя е тя?
Жена му ставаше подозрителна винаги когато от службата се обаждаха жени.
— Новата шефка — обясни Сандърс. — Прехвърлиха я току-що от Кюпъртино.
— Чудех се… Говорете, сякаш ме познава.
— Според мен не сте се виждали.
Сандърс изчака с надеждата, че не се налага да казва нещо повече.
— Ами говореше много приятелски — продължи Сюзан. — Каза да ти предам, че всичко е уредено за съвещанието утре сутринта в осем и половина и че ще се видите тогава.
— Чудесно.
Той изхлузи обувките си и понечи да разкопчае ризата, после спря. Наведе се и прибра обувките.
— На колко години е? — полюбопитства Сюзан.
— Мередит ли? Не знам. Може би на трийсет и пет. Защо?
— Просто се чудех.
— Ще взема душ — каза Сандърс.
— Добре.
Сюзан пак взе юридическите материали и се настани удобно в леглото да чете на нощната лампа. Сандърс тръгна към вратата на спалнята.
— Познаваш ли я? — спря го въпросът на Сюзан.
— Срещали сме се. В Кюпъртино.
— Какво прави тук?
— Тя е новата ми шефка.
— А, значи е тя.
— Да — потвърди Сандърс.
— Тя е близката на Гарвин, така ли?
— Да. Кой ти каза? Адел ли?
Адел Луин, жената на Марк, беше сред най-добрите приятелки на Сюзан. Тя кимна.
— И Мери-Ан се обади. Телефонът се скъса да звъни.
— Сигурно.
— И Гарвин чука ли я?
— Никой не знае. Общото мнение е, че не я чука.
— Тогава защо я води, вместо да назначи теб?
— Не знам, Сю.
— Не говори ли с Гарвин?
— Идвал е да ме търси сутринта, но аз не бях там.
Сюзан кимна.
— Сигурно си бесен. Или както обикновено проявяваш разбиране?
— Как да ти кажа — сви рамене той. — Какво мога да направя?
— Можеш да напуснеш — отговори жена му.
— Няма начин.
— Пренебрегнали са те. Не трябва ли да напуснеш?
— Икономически не е изгодно да търся нова работа. На четирийсет и една години съм. Не ми се почва от нулата. Освен това Фил твърди, че до една година техническото направление ще се отдели в самостоятелно акционерно дружество. Дори и да не съм главният, пак ще бъда в ръководството на новата фирма
— Каза ли ти подробности? Сандърс кимна.
— Ще ни предоставят по двайсет хиляди акции и възможност за закупуване на още петдесет хиляди. После по петдесет хиляди всяка година
— На каква цена?
— Обикновено е двайсет и пет цента за акция.
— А на каква цена ще се котират акциите? Пет долара ли?
— Най-малко. Фондовият пазар укрепва. После може да стигне до десет. Че и до двайсет, ако търсенето е голямо.
Настъпи кратко мълчание. Сандърс знаеше, че жена му борави добре с цифрите.
— Не — каза тя накрая, — не можеш да напуснеш.
Самият той многократно бе правил изчисленията. В най-лошия случай щеше да получи достатъчно приходи от акциите, за да изплати накуп ипотечния си заем. Но ако цените скочеха, можеше да се случи нещо фантастично: някъде между пет и четиринайсет милиона долара. Затова обособяването в акционерно дружество беше мечтата на всички, които работеха в технически фирми.
— Що се отнася до мен — каза Сандърс, — ако ще и да докарат да ни управлява годзила, пак ще остана още поне две години.
— Това ли направиха? Годзила ли е?
— Не знам — сви рамене Сандърс.
— Разбирате ли се? Той се поколеба
— Не съм сигурен. Отивам да взема душ.
— Добре — каза Сюзан.
Сандърс я погледна — тя пак се бе задълбочила в документите.
След душа включи мобифона да се зарежда в контакта до мивката и облече тениска и шорти. Погледна се в огледалото — тениската покриваше драскотините. Но дъхът на парфюма на Мередит още го смущаваше. Намаза бузите си обилно с лосион за след бръснене.
После влезе в стаята на сина си, за да го провери. Матю хъркаше шумно с палец в устата. Беше изритал завивките. Сандърс нежно го зави и го целуна по челото.
Оттам отиде в стаята на Елайза. Отначало не я видя: дъщеря му напоследък бе придобила навика да се заравя под цял куп завивки и възглавници. Сандърс се приближи на пръсти и забеляза как малката й ръчичка се подава и му маха. Той отиде при нея.
— Защо не спиш, Лайз? — прошепна Сандърс.