— Сънувах нещо — каза дъщеря му, но гласът й не звучеше уплашено.
Той седна на крайчеца на леглото и я погали по косите.
— Какво сънува?
— За звяра.
— Аха…
— Всъщност звярът бил принц, но го омагьосала една вълшебница.
— Точно така… — продължи да я гали баща й.
— И тя го превърнала в отвратителен звяр. Детето разказваше филма почти дословно.
— Точно така — потвърди Сандърс.
— Защо?
— Не зная, Лайз. Такава е приказката.
— Защото не я е подслонил в лютия студ ли? — Детето пак цитираше почти дума по дума филма. — Защо е постъпил така, тате?
— Не зная — каза той.
— Защото в сърцето му нямало любов — обясни дъщеря му.
— Лайз, време е да спиш.
— Първо ми разкажи сън, тате.
— Добре. Над леглото ти се е надвесило красиво сребристо облаче и…
— Този сън не ми харесва, тате — намръщи се момиченцето.
— Добре. Какъв сън искаш?
— С жабока Кърмит.
— Добре. Кърмит е седнал до главата ти и ще те пази цяла нощ.
— Ти също.
— Да, аз също.
Сандърс я целуна по челото и тя се обърна с лице към стената. Когато излизаше от стаята, чу как дъщеря му шумно смуче палеца си.
Върна се в спалнята и премести папките на жена си, за да легне. — Будна ли беше? — попита Сюзан.
— Скоро ще заспи. Искаше сън. За Кърмит. Жена му кимна.
— Сега на мода е Кърмит.
Сюзан не каза нищо за тениската му. Той се пъхна под завивките и изведнъж се почувства изтощен. Отпусна се на възглавницата и затвори очи. Усети, че Сюзан събира документите от леглото, и миг по-късно тя угаси лампата.
— Ммм — промърмори жена му, — миришеш хубаво.
Сгуши се в него, притисна лице в шията му и прехвърли крак през неговия. Това беше неизменното встъпление, което винаги го притесняваше. Имаше усещането, че тежкият й крак го приковава надолу.
Тя го погали по бузата.
— Този лосион за мен ли е?
— О, Сюзан… — въздъхна Сандърс, преувеличавайки умората си.
— Защото ми действа — закиска се тя.
Под завивките сложи ръка на гърдите му, плъзна я надолу и я пъхна под тениската. Внезапно го обзе гняв. Какво й ставаше? Нямаше никакъв усет към тези неща Винаги избираше неподходящо време и място. Той се пресегна и хвана ръката й.
— Случило ли се е нещо?
— Много съм уморен, Сю.
Жена му спря.
— Лош ден, а? — съчувствено го попита тя.
— Да. Доста лош.
Тя се вдигна на лакът и се наведе над него. Погали с пръст долната му устна.
— Не искаш ли да те поразвеселя?
— Наистина не искам.
— Съвсем мъничко?
Той пак въздъхна.
— Сигурен ли си? — попита Сюзан шеговито. — Наистина, ама наистина ли?
После почна да се плъзга надолу под завивките. Сандърс протегна ръка и задържа главата й с две ръце.
— Сюзан! Моля те! Хайде. Тя се засмя.
— Само осем и половина е. Не може да си чак толкова уморен.
— Уморен съм.
— Хайде де, на бас се хващам, че не си.
— Сюзан, по дяволите! Нямам настроение.
— Добре, добре — дръпна се тя, — но не разбирам защо си сложил лосиона, щом е така.
— За Бога!
— Знаеш ли, че почти сме престанали да правим секс?
— Защото все пътуваш — изтърва се Сандърс.
— Не е вярно, че „все пътувам“.
— Няма те по няколко вечери в седмицата
— Това не значи, че „все пътувам“. И после такава ми е работата. Мислех си, че ще ме подкрепяш.
— Подкрепям те.
— Да се оплакваш не значи да подкрепяш.
— Слушай, за Бога — каза той, — прибирам се рано винаги когато си извън града, храня децата, грижа се за всичко, така че да не се тревожиш…
— Понякога — отбеляза Сюзан, — а понякога ти оставаш до късно в службата, а децата стоят с Консуела чак до…
— Е, и аз имам работа…
— Затова не ми дрънкай „грижа се за всичко“ — ядоса се тя. — Отсъстваш от къщи почти колкото мен. Аз работя на две места, а ти си правиш каквото поискаш като всеки друг шибан мъж на тоя свят.
— Сюзан…
— Господи, връщаш се рано от дъжд на вятър и се държиш като някакъв мъченик. — Тя седна в леглото и запали нощната лампа — Всички жени, които познавам, работят повече от който и да е мъж.
— Сюзан, не искам да се разправяме.
— Разбира се, изкарай мен виновна Аз създавам проблеми. Проклети мъже.