— Да, зная.
— Струва ми се, че няма да се сработим. Блакбърн кимна.
— Знам. Тя вече ми каза.
— А! Какво ти каза?
— Разказа ми за вчерашната среща, Том.
Сандърс се намръщи. Не си представяше, че тя е в състояние да обсъжда срещата.
— Вчерашната ли?
— Обясни ми, че си я подложил на сексуален тормоз.
— Какво съм направил?
— Хайде, Том, не се горещи. Мередит ме увери, че няма да повдига обвинения. Можем да се оправим вътре във фирмата, без много шум. Така ще е най-добре за всички. Всъщност тъкмо разглеждах организационните схеми и…
— Чакай малко — прекъсна го Сандърс. — Тя твърди, че аз съм тормозил сексуално нея? Блакбърн се втренчи в него.
— Том! Отдавна сме приятели. Мога да те уверя, че не е задължително да правим проблем от случката. Защо да се разчу-ва из фирмата? Защо да научава жена ти? Както казах, можем да се оправим без много шум. Така че всички да са доволни.
— Чакай малко, не е вярно…
— Том, само една минута, моля те. Най-важното е да ви разделим. Така че да не си й подчинен. Мисля, че идеалният вариант за теб е повишение в друга насока.
— Какво значи това?
— Виж. Има вакантно място за заместник по техническите въпроси в поделението за клетъчни телефони в Остин. Искам да те прехвърля там. Запазваш длъжността, заплатата и привилегиите. Всичко се запазва, само че ще бъдеш в Остин и няма да имаш пряка връзка с нея. Как ти звучи?
— Остин.
— Да.
— Клетъчни телефони.
— Да. Чудесен климат, добри условия за работа… университетски град… възможност да отървеш семейството от безкрайните дъждове…
— Но „Конли“ смята да продаде завода в Остин! — възкликна Сандърс.
Блакбърн седна на стола зад бюрото.
— Нямам представа откъде си чул това, Том — спокойно отговори той. — Но изобщо не е вярно.
— Сигурен ли си?
— Напълно. Повярвай ми, през ум няма да им мине да продадат завода в Остин. Защо им е, няма никакъв смисъл.
— Тогава защо правят инвентаризация на завода?
— Сигурен съм, че ще разнищят всички дейности. Виж, Том.
От „Конли“ се тревожат за приходите след сливането, а както знаеш, заводът в Остин е много рентабилен. Предоставихме им данните. Сега те ги проверяват, за да се убедят, че са верни. Но не е възможно да го продават. Производството на клетъчни телефони неизменно ще се разширява, Том. Ти го знаеш. Затова според мен свободната длъжност в Остин е отлична възможност за развитието на твоята кариера.
— Но това значи, че напускам новите изделия, нали?
— Ами да. Въпросът е да те изтеглим от това поделение.
— Тогава няма да бъда в новата фирма след обособяването й.
— Така е.
Сандърс закрачи напред-назад.
— Това е напълно неприемливо.
— Хайде да не избързваме — каза Блакбърн. — Да разгледаме всички последствия.
— Фил, не знам какво ти е казала, но…
— Разказа ми всичко…
— Според мен обаче трябва да знаеш…
— И аз искам да знаеш, Том — прекъсна го Блакбърн, — че не изразявам мнение за онова, което е могло да се случи. Нито ми е работа, нито ме интересува. Просто се мъча да разреша труден проблем във фирмата.
— Фил, слушай. Не съм направил нищо.
— Разбирам, че може би така го възприемаш, но…
— Не съм я тормозил. Тя ме тормозеше.
— Убеден съм, че може да ти се е сторило така, но…
— Фил, честно ти казвам. Само дето не ме изнасили. — Сандърс се разхождаше нервно. — Фил, не аз, а тя упражни сексуален тормоз спрямо мен.
Блакбърн въздъхна и се отпусна на стола Започна да почуква с молив в ъгъла на бюрото.
— Откровено казано, Том, трудно ми е да повярвам.
— Така си беше.
— Мередит е красива жена, Том. Много жизнена, сексапилна. Според мен е естествено един мъж… хм… да изгуби самообладание.
— Фил, не ме чуваш. Тя ме тормозеше. Блакбърн сви безпомощно рамене.
— Чувам те, Том. Просто… трудно ми е да си го представя.
— Тя атакува. Искаш ли да чуеш какво стана вчера?
— Добре. — Блакбърн се размърда на стола. — Разбира се, че искам да чуя твоята версия. Том, работата е там, че Мередит има много големи връзки във фирмата Направи впечатление на изключително важни хора.
— Искаш да кажеш Гарвин.
— Не само Гарвин. Мередит има опора на няколко места.