Выбрать главу

Блакбърн му каза, че няма значение какво всъщност се е случило. Обясни му, че Джонсън има големи връзки и че никой няма да повярва как една жена тормози сексуално един мъж.

Трябва да погледнеш нещата в очите.

Искаха от него да напусне Сиатъл и новите изделия. Никакви акции, никакви големи печалби. Никакво възнаграждение за дванайсетте дълги години работа. Всичко бе загубено.

Остин. Убийствено горещ, сух, нов-новеничък.

Сюзан никога не би приела. В Сиатъл имаше успешна адвокатска практика, градена години наред. Тъкмо бяха ремонтирали къщата. Децата харесваха града. И най-малкият намек за преместване от страна на Сандърс би събудил подозренията на Сюзан. Тя щеше да се заинтересува какви са причините. И рано или късно щеше да научи. Приемеше ли прехвърлянето, щеше да признае пред жена си, че е виновен.

Както и да обмисляше нещата, както и да го въртеше, Сандърс не виждаше благоприятен изход. Здравата бе загазил.

Приятел съм ти. Том, независимо дали в момента го признаваш.

Спомни си как на сватбата Блакбърн, който му кумуваше, изтърси, че иска да натопи халката на Сюзан в зехтин, защото халките винаги трудно се слагали на пръста. Блакбърн бе изпаднал в паника да не би някоя дребна подробност от церемонията да се обърка. Такъв си беше: винаги се тревожеше за външния вид.

Защо да научава жена ти?

Излизаше, че Фил го пързаля. Фил и Гарвин зад него. И двамата го пързаляха. Толкова години усилен труд за фирмата и сега пет пари не даваха за него. Заемаха безусловно страната на Мередит. Дори не желаеха да изслушат неговата версия за случилото се.

Докато стоеше под дъжда, смайването бавно се стопи. Заедно с него изчезна и чувството за лоялност. Сандърс се ядоса. Извади телефона и набра един номер.

— Кабинетът на господин Пери.

— Обажда се Том Сандърс.

— Съжалявам, господин Пери е в съда. Да му предам ли нещо?

— Вероятно вие можете да ми помогнете. Оня ден той ми спомена, че при вас работи жена, която се занимава с дела за сексуален тормоз.

— Няколко адвокати специализират в тази насока, господин Сандърс.

— Ставаше дума за жена от испаноезичен произход.

Мъчеше се да се сети още нещо, което Пери му бе казал за нея. Май била сладка и смирена или нещо подобно? Не помнеше със сигурност.

— Вероятно говорите за госпожица Фернандес.

— Бихте ли ме свързали с нея? — помоли Сандърс.

Кабинетът на Фернандес беше малък, бюрото й бе отрупано с материали и дела, в ъгъла имаше компютър. Адвокатката се изправи, когато той влезе.

— Сигурно сте господин Сандърс.

Беше висока жена на трийсет и няколко години с прави руси коси и красиво лице с остри черти. Беше облечена в пастелен кремав костюм. Изглеждаше пряма, ръкостискането й беше твърдо.

— Луиз Фернандес. С какво мога да ви бъда полезна?

Сандърс очакваше нещо съвсем различно. Изобщо не беше сладка и смирена. И в никакъв случай испаноезична. Толкова бе изненадан, че изтърва неволно:

— Не сте такава, каквато…

— Каквато сте очаквали? — Тя повдигна вежди. — Баща ми е кубинец. Напуснахме страната, когато бях дете. Заповядайте, моля седнете, господин Сандърс. — Тя се обърна и отиде зад бюрото си.

Притеснен, Сандърс бързо седна.

— Както и да е, благодаря ви, че веднага се съгласихте да ме приемете.

— Моля. Вие сте приятел на Джон Пари, така ли?

— Да. Оня ден той ми спомена, че вие… мм… се занимавате главно с такива дела.

— Работя по трудовото законодателство, прекратяване на договори по взаимно съгласие и дела по Член седми.

— Разбирам.

Сандърс се почувства глупаво, че е дошъл. Бе изненадан от нейната експедитивност и елегантност. Всъщност тя много му напомняше за Мередит. Реши, че няма да прояви никакво съчувствие към неговия случай.

Адвокатката сложи очила с рогови рамки и го изгледа през бюрото.

— Яли ли сте? Мога да ви поръчам сандвич, ако желаете.

— Не съм гладен, благодаря.

Тя отмести недоядения си сандвич.

— Извинявайте, но след час имам дело в съда. Понякога графикът е много напрегнат.

Извади жълт адвокатски бележник и го сложи пред себе си. Движенията й бяха чевръсти и решителни.

Сандърс я наблюдаваше, убеден, че е допуснал грешка. Не биваше да идва при нея. Беше сбъркал. Огледа кабинета. Забеляза график за дела в съда.

Фернандес вдигна поглед от бележника, готова да пише. Държеше скъпа писалка.