— Ще ми опишете ли случая?
— Ъъ… не зная откъде да започна.
— Като начало да чуем името, адреса и възрастта ви.
— Томас Робърт Сандърс — каза той и добави адреса
— Възраст?
— Четирийсет и една.
— Длъжност?
— Началник на отдел в „Диджитал Комюникейшънс“. Нови изделия.
— Откога работите във фирмата?
— От дванайсет години.
— Аха. А на сегашната длъжност?
— От осем години.
— И защо дойдохте днес, господин Сандърс?
— Бях подложен на сексуален тормоз.
— Аха. — Адвокатката не изглеждаше изненадана Изражението й беше съвсем неутрално. — Ще ми разкажете ли при какви обстоятелства?
— Шефът… ами… натисна ме.
— Как се казва?
— Мередит Джонсън.
— Мъж ли е или жена?
— Жена.
— Аха — Пак никакъв признак на учудване. Фернандес продължи да води уверено бележки, писалката скърцаше. — Кога се случи това?
— Вчера следобед.
— Как по-точно?
Сандърс реши да не споменава за сливането.
— Току-що я назначиха като мой пряк ръководител и трябваше да обсъдим някои неща. Тя ме попита може ли да се срещнем в края на работното време.
— Тя ли поиска срещата?
— Да.
— И къде се проведе?
— В нейния кабинет. В шест часа.
— Друг присъстваше ли?
— Не. Секретарката й влезе за малко в началото на срещата, после си тръгна Още преди да е станало каквото и да било.
— Ясно. Продължавайте.
— Поговорихме малко по делови въпроси, пийнахме вино. Тя го беше поръчала. После започна да ме натиска Както стоях до прозореца, изведнъж започна да ме целува Сетне бързо се озовахме на канапето. След това тя започна… мм… — Сандърс се поколеба. — Доколко ви интересуват подробностите?
— Засега само в общи линии. — Фернандес отхапа от сандвича. — Казвате, че сте се целувате.
— Да.
— И тя започна, така ли?
— Да.
— Вие как реагирахте?
— Беше ми неудобно. Женен съм.
— Аха. Каква беше атмосферата на срещата преди целувката?
— Обикновена делова среща Говорехме по служебни въпроси. Но през цялото време тя подхвърляше… хм… многозначителни забележки.
— Какви например?
— Ами колко добре съм изглеждал. В каква добра форма съм бил. Колко се радвала да ме види.
— Колко се радвала да ви види — повтори Фернандес с въпросително изражение.
— Да Познаваме се отпреди.
— Тогава имахте ли връзка?
— Да.
— Кога?
— Преди десет години.
— Тогава бяхте ли женен?
— Не.
— В същата фирма ли работехте двамата?
— Не. Само аз, тя работеше на друго място.
— И колко продължи връзката ви?
— Около шест месеца
— След това поддържахте ли контакт?
— Не. Практически не.
— Никакъв ли?
— Само веднъж.
— Интимен?
— Не. Разбирате ли, само се поздравихме в коридора. В службата.
— Разбирам. Били ли сте в дома й през последните осем години?
— Не.
— Вечери, пийване след работа, нещо от този род?
— Не. Може да се каже, че изобщо не сме се виждали. Когато постъпи във фирмата, бе назначена в Оперативния отдел за контрол върху проектите в Кюпъртино. Аз пък бях в Сиатъл, в новите изделия. Нямахме особена връзка.
— Значи през този период не сте й бил подчинен?
— Не.
— Опишете ми госпожа Джонсън. На колко години е?
— Трийсет и пет.
— Можете ли да я характеризирате като привлекателна?
— Да.
— А като много привлекателна?
— Като момиче е печелила някакъв конкурс за красота.
— Значи може да се каже, че е много привлекателна — Писалката продължаваше да дращи по бележника.
— Да.
— Ами останалите мъже… може ли да се твърди, че и те я намират за привлекателна?
— Да.
— Какво е отношението й към сексуалните въпроси? Позволява ли си шеги на тази тема? Мръсни вицове, намеци, дръзки подмятания?
— Не, никога.
— Жестове? Флиртове? Има ли навика да докосва хората?
— Не. Разбира се, съзнава, че е хубава и може да използва това обстоятелство. Но поведението й е… малко хладно. Тя е от типа на Грейс Кели.