— Казват, че Грейс Кели е била много активна полово и е имала връзка с повечето си партньори в киното.
— Не зная.
— Аха. Какво ще кажете за госпожа Джонсън, има ли интимни връзки с някого във фирмата?
— Не зная. Не съм чувал.
Фернандес обърна нова страница в бележника.
— Добре. А откога ви е началник? Нали е ваш пряк ръководител?
— Да. От един ден.
За пръв път Фернандес изглеждаше учудена. Погледна го, после отхапа от сандвича.
— Един ден ли?
— Да. Вчера беше първият ден от новата организация във фирмата. Току-що е назначена.
— Значи в деня, когато е назначена, тя се среща с вас привечер.
— Да.
— Добре. Казахте ми, че сте седели на канапето и тя ви е целувала. Какво се случи след това?
— Тя разкопча ципа… ами първо започна да ме гали.
— По половите органи.
— Да. И да ме целува.
Сандърс усети, че го избива пот. Избърса с длан челото си.
— Разбирам, че ви е трудно. Ще се опитам да съкратя тази част колкото е възможно — каза Фернандес. — И после?
— После разкопча панталоните и продължи да ме гали.
— Пенисът ви изваден ли беше?
— Да.
— Кой го извади?
— Тя.
— Значи тя изважда пениса от панталоните ви и започва да го гали, нали така?
Фернандес го изгледа над очилата и за миг той извърна от неудобство очи. Но след това пак я погледна и забеляза, че тя не изпитва никакво неудобство. Поведението й беше повече от клинично, повече от професионално — адвокатката бе някак отчуждена и много студена.
— Да — потвърди той. — Точно така стана.
— И каква беше реакцията ви?
— Ами… — Сандърс притеснено сви рамене. — Подейства.
— Възбудихте се полово.
— Да.
— Казахте ли й нещо?
— Какво например?
— Само питам дали сте й казали нещо.
— Какво по-точно? Не зная.
— Казахте ли изобщо нещо?
— Измърморих нещо, не знам какво. Чувствах се много неудобно.
— Помните ли думите си?
— Май непрекъснато повтарях „Мередит“, мъчех се да я спра, разбирате ли, но тя или ме прекъсваше, или се нахвърляше да ме целува.
— Казахте ли нещо друго освен „Мередит“?
— Не помня.
— Как ви се стори онова, което тя правеше?
— Беше ми неудобно.
— Защо?
— Боях се да не се забъркам с нея, защото сега ми е началник и защото вече съм женен и не искам никакви усложнения в живота си. Нали разбирате, служебен роман.
— Защо не? — попита Фернандес. Въпросът го изненада.
— Защо не ли?
— Да. — Адвокатката го гледаше право в очите със студен преценяващ поглед, — В края на краищата сте насаме с красива жена. Защо да не преживеете един роман?
— Господи!
— Именно този въпрос ще ви зададат почти всички.
— Женен съм.
— И какво от това? Женените непрекъснато се забъркват в любовни авантюри.
— Вижте, жена ми е адвокат и е много мнителна.
— Познавам ли я?
— Казва се Сюзан Хандлър. Работи в „Лиман, Кинг“. Фернандес кимна
— Чувала съм за нея. Така Страхували сте се, че тя ще научи.
— Разбира се. Тоест, ако започнеш интимна връзка в службата, всички ще научат. Няма начин да остане в тайна.
— Значи сте се тревожели, че ще се разчуе.
— Да Но това не е главната причина
— А каква е главната причина?
— Тя ми е началник. Не ми хареса положението, в което бях изпадна. Тя, разбирате ли… има право да ме уволни. Затова излизаше, че се налага да го направя. Беше ми много неприятно.
— Обяснихте ли й това?
— Помъчих се.
— Как?
— Ами помъчих се.
— Можете ли да твърдите, че сте й показали отрицателно отношение към нейните аванси?
— В крайна сметка да.
— По какъв начин?
— Ами в крайна сметка продължихме това… все едно как ще го наречете, встъпление или нещо подобно, тя остана без бикини и…
— Извинявайте. Как се получи така, че тя остана без бикини?
— Аз й ги свалих.
— Тя помоли ли ви да ги свалите?
— Не. Но в този момент вече бях доста възбуден, имах намерение да го направя или най-малкото мислех дали да го направя.
— Щели сте да имате сношение.
Гласът й отново прозвуча студено. Писалката дращеше.
— Да.
— Вие сте участваш доброволно.