— Известно време. Да.
— В какъв смисъл сте участвали доброволно? — попита Фернандес. — Имам предвид докосвахте ли тялото, гърдите или половите й органи по собствена инициатива, без тя да ви подканя?
— Не знам. Тя ме подканяше за всичко.
— Питам дали сте проявили инициатива. Сам ли решихте да го направите? Или например тя взе ръката ви и я сложи…
— Не. Сам го направих.
— А предишните ви задръжки?
— Бях възбуден. Настроен. Вече не ме интересуваше.
— Добре. По-нататък. Сандърс избърса чело.
— Говоря ви напълно откровено.
— Съвсем правилно. Това е най-добрият подход. Моля, продължете.
— Тя лежеше на дивана с вдигната пола, искаше да проникна в нея, да… Пъшкаше, нали разбирате, повтаряше „не, не“ и изведнъж пак ме обхвана нежелание, затова казах „Добре, няма да го правим“, станах от канапето и започнах да се обличам.
— Сам се отдръпнахте.
— Да.
— Защото тя каза „не“?
— Не, това беше само претекст. Защото пак ми стана неудобно.
— Аха Станахте от канапето и започнахте да се обличате…
— Да.
— Казахте ли нещо в този момент? Примерно да обясните поведението си?
— Да, казах й, че според мен не е редно и не ми е приятно.
— Тя как реагира?
— Много се ядоса. Започна да ме замеря с разни предмети. После ме удари. И ме издраска.
— Останаха ли следи?
— Да.
— Къде?
— По шията и по гърдите.
— Заснети ли са?
— Не.
— Добре. И така, тя ви издраска, вие какво направихте?
— Просто се мъчех да се облека и да се махна оттам.
— Не отвърнахте пряко на нападението?
— Вижте, в един момент я блъснах назад, за да се освободя от нея, тя се удари в масата и падна на пода.
— От думите ви излиза, че блъскането е било самоотбрана
— Да Късаше копчетата на ризата ми. Трябваше да се прибера у дома, не исках жена ми да види разкъсаната риза и затова я блъснах.
— Направихте ли нещо, което не е било самоотбрана?
— Не.
— Ударихте ли я?
— Не.
— Сигурен ли сте?
— Да.
— Добре. Какво се случи по-нататък?
— Тя ме замери с чаша. Но аз вече бях почти облечен. Отидох да прибера телефона си от перваза и после тръгнах…
— Извинявайте. Прибрахте телефона си? Какъв е той?
— Клетъчен. — Сандърс го извади от джоба си и го показа — Всички във фирмата имаме, защото ги произвеждаме. А аз тъкмо се обаждах от кабинета й, когато тя започна да ме целува
— Значи е започнала да ви целува, когато сте говорили по телефона?
— Да.
— С кого разговаряхте?
— Диктувах на телефонен секретар.
— Ясно. — Фернандес явно бе разочарована. — Моля продължете.
— Отидох до прозореца, прибрах телефона и се махнах от оня проклет кабинет. Тя крещеше, че не бивало да постъпвам така с нея и че щяла да ме убие.
— Вие какво й отговорихте?
— Нищо. Просто си тръгнах.
— Кога беше това?
— Около седем без петнайсет.
— Някой видя ли ви, когато си тръгвахте?
— Чистачката.
— Случайно да знаете името й?
— Не.
— Виждали ли сте я преди?
— Не.
— Според вас служителка ли е на вашата фирма? — Беше с фирмена униформа. Нали разбирате, фирмата, която почиства стаите.
— Аха. И после? Сандърс сви рамене.
— Прибрах се у дома.
— Разказахте ли на жена си за случката?
— Не.
— Разказахте ли на някой друг?
— Не.
— Защо?
— Защото като че бях изпаднал в шок. Фернандес млъкна и прегледа бележките си.
— Така. Казвате, че спрямо вас е упражнен сексуален тормоз. Описахте недвусмислена увертюра от страна на тази жена. Тъй като ви е началник, бих могла да направя извода, че се излагате на известен риск, като отхвърляте предложението й.
— Да. Бях разтревожен. Разбира се. Но нямам ли право да й откажа? Не е ли така?
— Естествено, че имате право. Опитвам се да разбера душевното ви състояние в този момент.
— Бях много разстроен.
— И въпреки това не сте искали да споделите с никого? Не сте искали да разкажете неприятната случка на колега? Или на приятел? На човек от семейството, примерно на брат си? Изобщо на някого?
— Не. Въобще не ми мина през ума Не знаех как да постъпя — според мен бях изпаднал в шок. Само ми се искаше да се махна. Искаше ми се да си втълпя, че не се е случвало.