— Но аз не съм казал на никого.
— Така е. И на нея не сте казали. Най-малкото недвусмислено, доколкото разбрах.
— Не смятах, че мога да го направя.
— Разбирам ви. Но това ще създаде проблем в хода на делото. И така, третият елемент на сексуалния тормоз е дискриминацията въз основата на различия в пола. Най-често разпространената практика е quid pro quo — сексуални услуги в замяна на запазване на работата или повишение. Тук не е задължително заплахата да е била заявена изрично. Останах с впечатлението, че госпожа Джонсън има право да ви уволни, нали?
— Да.
— Защо смятате така?
— Каза ми Фил Блакбърн.
— Недвусмислено?
— Да.
— А госпожа Джонсън? Направи ли ви някакво предложение, свързано със секса? Спомена ли снощи за възможността да ви уволни?
— Не направо, но се усещаше. Витаеше във въздуха.
— Откъде съдите?
— Подхвърляше разни неща като: „Докато работим заедно, можем и да се позабавляваме.“ Освен това изразяваше желание за интимна връзка по време на служебни командировки до Малайзия и така нататък.
— И вие ги изтълкувахте като подразбираща се заплаха за уволнение ли?
— Изтълкувах го, че ако искам да съм в добри отношения с нея, най-добре е да се съглася.
— Но нямахте желание да го правите?
— Не.
— Казахте ли й го?
— Казах, че съм женен и че нещата между нас са се променили.
— Е, по принцип подобен разговор е довод във ваша полза. Стига да е имало свидетели.
— Нямаше.
— Да де. И последно, трябва да посочим така нареченото враждебно отношение на работното място. То се създава, когато лицето е подложено на тормоз при различни обстоятелства, които сами по себе си може и да не са свързани със секса, но в края на краищата се свеждат до тормоз на основата на различия в пола. Според мен случката сама по себе си не е достатъчна, за да твърдим, че съществува враждебно отношение.
— Ясно.
— За съжаление описаната от вас случка далеч не е ясна и недвусмислена По-късно можем да се позовем на допълнителни доказателства за тормоз. Примерно ако ви уволнят.
— Според мен фактически съм уволнен — каза Сандърс, — защото ме изтеглят от отдела и няма да участвам в обособяването на акционерното дружество.
— Разбирам. Но предложението на фирмата да ви прехвърлят на длъжност на същото равнище усложнява нещата. Защото фирмата може да твърди — и то според мен с основание, — че не ви дължи нищо освен запазване на ранга. Никой не ви е обещавал кокошката със златните яйца при обособяването. Още повече, то е предвидено за бъдещето и може никога да не се осъществи. Фирмата ще настоява, че не ви дължи обезщетение за надеждите или за мъглявите очаквания за бъдещето, което може да се развие и по друг начин. Затова тя ще твърди, че предложението за друга длъжност със същия ранг е напълно приемливо, и би било неразумно от ваша страна да го отхвърляте. И още, че фактически вие напускате, а не сте уволнен. И така топката се прехвърля обратно към вас.
— Но това е нелепо!
— Не е. Да предположим например следното: знаете, че сте болен неизлечимо от рак и ви остават шест месеца живот. Ще бъде ли длъжна фирмата да изплати печалбите от обособяването на вашите наследници? Очевидно не. Ще участвате само ако работите във фирмата, когато стане обособяването. Ако не работите, не получавате нищо. Фирмата не е поели никакви по-общи задължения към вас.
— Все едно, че съм се разболял от рак.
— Не, казвам само, че сте ядосан и смятате, че фирмата ви дължи нещо, но съдът няма да се съгласи с вашата позиция. От опит знам, че исковете за сексуален тормоз често съдържат подобно отношение. Хората се чувстват онеправдани и ядосани, смятат, че имат права, каквито всъщност нямат.