— Фил, те са в собствената си страна. Мюсюлмани са.
— И какво от това? Заводът е наш.
Споровете продължаваха безкрайно. Малайзийското правителство не желаеше местни китайци на ръководни постове, въпреки.че именно те имаха най-висока квалификация, защото провеждаше целенасочена политика на подготовка на малайци за по-отговорните длъжности. Сандърс не приемаше подобна откровена дискриминация, защото искаше в завода да работят най-добрите технически ръководители. Но Фил, яростен противник на дискриминацията в Щатите, веднага се примири с политиката на малайзийското правителство и заяви, че „Диджи Ком“ трябва да държи сметка за местните особености. Буквално в последния момент се наложи Сандърс да отиде в Куала Лумпур и да се срещне със султаните на Селангор и Паханг, за да приеме техните условия. Тогава Фил обяви, че Сандърс „се е поддал на екстремисти“.
Това беше само един от многобройните спорове около работата на Сандърс с новия завод в Малайзия.
Сега Сандърс и Блакбърн се поздравиха с предпазливостта на бивши приятели, които отдавна са само привидно сърдечни един с друг. Сандърс се здрависа с Блакбърн, когато юрисконсултът на фирмата влезе в неговия кабинет.
— Какво става, Фил?
— Голям ден — отговори Блакбърн и се настани на стола срещу бюрото на Сандърс. — Много изненади. Не знам какво си чул.
— Чух, че Гарвин е взел решение за преструктурирането.
— Да, така е. Всъщност няколко решения. Последва мълчание. Блакбърн се намести на стола и заразглежда ръцете си.
— Знам, че Боб искаше лично да ти разкаже всичко. Тази сутрин идва да разговаря с всички в управлението.
— Не бях тук.
— Аха. Всички се малко изненадани, че днес закъсня. Сандърс се направи, че не е чул. Загледа Блакбърн с очакване.
— Както и да е, Том — продължи Блакбърн. — Ето как стоят нещата. При цялостното сливане Боб реши да потърси външен човек за ръководител на управлението за нови изделия.
Значи това било. Най-после изплюха камъчето. Сандърс пое дълбоко дъх. Усети, че нещо го стяга в гърдите. Беше изопнат като струна, но се стараеше да не проличи. — Зная, че е доста неочаквано — каза Блакбърн.
— Е — сви рамене Сандърс, — подочух някои слухове.
Докато говореше, умът му работеше трескаво. Беше ясно че няма да има повишение, няма да го издигнат, няма да има възможност да…
— Ами това е — каза Блакбърн и се изкашля. — Боб реши да назначи Мередит Джонсън за заместник-директор на управлението.
Сандърс се намръщи.
— Мередит Джонсън ли?
— Точно така. Тя е от централата в Кюпъртино. Мисля, че я познаваш.
— Да, но… — Сандърс поклати глава. Струваше му се, че има някакво недоразумение. — Мередит се занимава с продажби. Работила е само в търговска дирекция.
— Първоначално да Но както знаеш, през последните година-две беше в сектора за контрол върху проектите.
— И така да е, Фил. Новите изделия са техническо управление.
— Ти не си технически специалист. А се справи отлично.
— Но аз се занимавам с това от години, още откакто постъпих в маркетинга. Виж. в управлението има главно програмисти и производствени линии за хардуеър. Как ще ги ръководи тя?
— Боб не иска от нея да ги ръководи пряко. Тя ще контролира началниците на отдели, които ще бъдат нейни подчинени. Официалната длъжност на Мередит ще се нарича „заместник-директор по развитието и планирането“. Според новата структура към нея ще бъдат управлението за нови изделия, маркетингът и „Тел Ком“.
— Господи! — възкликна Сандърс и се отпусна на облегалката. — Та това е почти цялата фирма! Блакбърн бавно кимна. Сандърс млъкна и се замисли.
— Излиза — най-после проговори той, — че Мередит Джонсън фактически ще управлява фирмата.
— Е, няма да се стигне чак дотам — възрази Блакбърн. — По новата схема няма да ръководи продажбите, финансите и пласмента. Но според мен Боб несъмнено я готви за своя заместничка когато през следващите две години реши да остави председателското място. — Блакбърн пак се разшава на стола. — Това обаче е в бъдеще. Засега…
— Почакай. Значи четиримата началници на отдели в управлението за нови изделия ще бъдат нейни подчинени? — попита Сандърс.
— Да.
— И кои ще бъдат те? Решено ли е?
— Ами… — прокашля се Блакбърн. Прокара пръсти по гърдите си и подръпна кърпичката в джобчето на сакото. — Разбира се, Мередит всъщност ще определи началниците на отдели.