Глава 28
Алексий отвори очи и веднага благодари на Посейдон, че намери Грейс в обятията си, която определено не беше мъртва, а просто спеше. Огледа се наоколо, неспособен да избяга от зловещата светлина, която играеше по стените на стаята, в която бяха затворени. В първия момент бе златиста, а в следващия изумруденозелена, сякаш се намираха зад сигнална лампа. Пристисна Грейс към себе си и безмълвно се закле никога повече да не я излага на такава опасност. Тогава тя се размърда, отвори красивите си очи и се загледа в него.
– Къде сме? – попита веднага, щом осъзна какво се бе случило. – Рийс? Какво ни е сторил?
– Отвлякоха ни, ми амара – отвърна ѝ той, опитвайки се да запази самообладение, да бъде силен пред нея. И да не се притеснява, за това, че никога не би могъл да я освободи от елфски затвор. – Не съм сигурен как ще се махнем оттук, но съм убеден, че ще намерим начин.
Грейс прехапа устна.
– От колко време сме тук? Не сме като Рип Ван Уинкъл, нали?
– Какво?
– Крадат ли времето? В бъдещето ли сме?
– Не мисля така. Магията на фае не може да заблуди сетивата на алтаните, а и аз нямам усещането, че настоящето ни не е наред – отвърна той.
– Тази новина никак не е лоша, стига да не си мъртъв, така че нека да се насочим към светлината – рече тя и посочи към най-отдалеченото от тях място, което непрекъснато бе обгрявано от светлина.
След като не успя да намери недостатък в предложението ѝ, той кимна, целуна я и след това се изправи. С изненада осъзна, че се чувства добре отпочинал, като се има предвид, че елфът го бе отровил или използвал магия върху него.
Източникът на светлина се намираше по-далеч, отколкото изглеждаше и трябваше да прекосят нещо, наподобяващо река от светлина, за да стигнат до него. Той я хвана за ръка и кимна, с което ѝ даде знак, че трябва да пресекат заедно. Не се чувстваше различно от другата страна, с изключение на странното усещане, което го разкъсваше.
Но един погледна към Грейс му показа, че са различни. Тя го зяпаше със същия шок, изписан в очите ѝ. Дрехите ѝ бяха изцяло променени. Грейс бе облечена с дълга тюркоазена рокля, която блестеше като бижу върху медно-златистата ѝ кожа. Косата ѝ бе вдигната високо и оформена в модерна прическа, а диамантите по ушите и врата ѝ бяха достатъчно огромни, за да ги вкарат дори и на най-луксозното парти.
– Толкова си красива – възхити се той.
Лекият грим, добавен към всичко останало я бе превърнал в богиня, а той се чувстваше така недостоен за нея. Не бе усещане, което му се нравеше, затова посегна да разхлаби вратовръзката си.
Вратовръзка ли?
– И ти не си за изхвърляне – подразни го тя и той погледна надолу, за да открие, че носи официалното облекло, което хората наричаха смокинг. Забеляза, че косата му бе прибрана от лицето и е вързана.
– Не мисля, че отново ще ме видиш да нося едно от това – каза воинът, но въздишката ѝ го прекъсна.
– Алексий! Лицето ти! – нейното бе пребледняло и той вдигна ръце към лицето си, страхувайки се, че дясната му страна също е обезобразена.
Но вместо това усещането по пръстите му бе тъй непознато чувство, което не можеше да проумее.
– Какво…?
– Белезите – извика тя. – Няма ги.
Без да спират, те прекрачиха през завеса от блещукаща светлина и се озоваха на друг плаж. Този плаж обаче, изглежда, бе частен и се намираше пред чудовищно голямо имение.
Можеше да бъде само едно място.
– Имението на Вонос – каза Грейс и се намръщи, с което загрози прелестното си лице. – Добре дошъл в Чудовищното имение.
– Това е само илюзия – обади се Рийс на Гарануин, който се появи изневиделица зад тях. Вероятно му беше навик. – Имам предвид белезите. Съжалявам, но нямам магия, която би могла да излекува следите от адските огньове.
Алексий се изненада от явното съжаление, което пролича в гласа на Рийс. Ако не знаеше що за стока са фае, би помислил, че той всъщност не притежава душа на змия.
Почти, но не съвсем.
Алексий посегна към кинжалите си, но не улови нищо освен плата на панталоните си.
– О, да – продължи елфът. – Не мислиш ли, че оръжията щяха да събудят подозрение, след като се представяш за репортер, дошъл на изискан бал? – посочи към сива копринена чанта, която лежеше на плажа в краката им. – Въпреки това, в нея ще намерите всичко, от което се нуждаете.
Независимо че бе облечена с дълга рокля и носеше обувки на високи токчета, Грейс успя внимателно да се наведе, за да провери съдържанието на чантата.