– Лъкът и колчанът ми са тук, както кинжалите и мечът ти – каза тя.
– Какво точно те кара да вярваш, че ще ти помогнем след капана, който ни устрои миналата вечер? – попита Алексий.
– Вярвам, че ще ми помогнете, защото в замяна аз ще помогна на вас. Мога да ви вкарам в къщата и се съмнявам, че ще успеете да го направите без помощта на моята илюзия. Убеден съм, че охраната е предупредена да стои нащрек за атланти, а и описанието ти е уникално. Няма как да те объркат.
– Защо аз? – Алексий нямаше да ходи никъде, преди да получи отговор на въпроса, който го глождеше, още когато говори с Лукас. – Защо фае се интересуват точно от мен?
Рийс сви рамене.
– Какво те кара да мислиш така? Моята прекрасна Грейс можеше да доведе само Аларик или някои друг представител на расата ти.
– Това не е отговор на въпроса ми, въпреки че някой не толкова добре запознат с техниката на фае за истина без честност биха се заблудили – каза Алексий. – Така че ще те питам отново? Защо аз?
Грейс го докосна по рамото.
– Алексий, сега не е моментът за този въпрос? Ще привлечем ненужно внимание и…
– Трябва да знам, Грейс. Е, ще ми кажеш ли? – предизвика с поглед височайшата особа на фае, който щеше да му отговори или да запази истината за себе си.
Поне Алексий му даде да разбере, че е наясно, че елфът има скрити мотиви.
Рийс го прониза с поглед, който би накарал всеки по-нисш да рухне. Но за щастие, Алексий никога не се бе смятал по-нисш в каквото и да е отношение.
– Заинтересовани сме от теб – най-накрая призна елфът. – В продължение на две години ти устоя на не толкова нежните мерзости на Отстъпниците на Анубиса и запази разсъдъка си. Вярваме, че опитът ще се окаже… полезен.
– Да не би да планираш да бъдеш затворен и измъчван от последователите на Алголагния? – Алексий произнесе думите с омраза, докато яростта се надигаше в него. – И решихте да експериментирате с мен като със змиорка?
– Змиорка? Сериозно? – Грейс го погледна и му се усмихна, по всичко личеше, че желае да разсее напрежението. – Вместо морско свинче?
И двамата мъже я зяпнаха.
– Хората – каза Рийс, – са отвратителни!
Алексий усети, че кимна и веднага се намръщи.
– Точно ти ли го казваш? На какви ли гнусни мъчения си бил способен през целия си живот?
– Достатъчно! Тръгвам с или без вас – скастри ги Грейс, а устните ѝ се изкривиха в брилянтна, но ужасно фалшива усмивка. – Може да продължите или да ми помогнете да намеря диаманта и да разбера какво е намислил Вонос.
След това, без да поглежда назад, за да се увери, че Рийс я следва, Грейс прекоси плажа и се насочи към имението, независимо че носеше абсурдно високи обувки. Алексий въздъхна и тръгна след нея, а след няколко крачки Рийс се озова до него.
– Предстои ти интересно бъдеще с тази жена – отбеляза елфът, докато не сваляше поглед от прекрасния задник на Грейс.
– Да, така е – отвърна му Алексий. – Преди да отклоним вниманието си от мисията, говорехме за охраната и моето, само по себе си, уникално описание.
– Така е! Ако успеем да забравим за злощастния ми опит да ви отвлека, за да си сътрудничим, шансовете за успешността на тази мисия неимоверно ще се увеличат.
Колкото и да му се искаше да му се възпротиви, Алексий не можеше да оспори логиката на елфа. А той твърде много се нуждаеше от Проклятието на вампирите, за да позволи разногласия, свързани с мястото им за спане, да попречат на откриването на този важен за расата му скъпоценен камък.
Махна към къщата и каза:
– Води ни.
* * *
Грейс влезе в имението с високо вдигната глава и свито сърце. Никога до този момент не се бе чувствала толкова ужасена. Не ѝ помогна и фактът, че Рийс трябваше да скрие оръжията им в сандък, намиращ се зад огромни дървени врати. Магията на елфа бе достатъчна, за да може да ги внесе вътре, след което растението, от което бяха направени вратите, изглежда, се събуди и като добър съучастник, покри с дебелите си и плътни листа чантата, докато вече и самата Грейс, която знаеше, че се намира там, не можеше да я види.
– Само при краен случай – прошепна тя, изпълнена с надежда, че ще успеят да вземат оръжията си, в случай че им потрябваха.
– Чудя се какво ли би казал Сам? – каза Алексий и се ухили. – Притеснен като селянин с една вена в стая пълна с вампири?
Тя се засмя въпреки безпокойството, което я смазваше и няколко вампира близо до вратата, които им поднесоха приятните си усмивки.
– Просто чудесно – промълви тя. – Вече ме забелязаха.
– Не забравяй, че си репортерка – прошепна Рийс и я стресна. Почти бе забравила за присъствието на елфа. – Трябва да те забележат. Сега върви и им задай няколко въпроса, за да не събудиш подозрение и да не започнат да се питат защо не си вършиш работата.