Выбрать главу

Грейс остане безмълвна от дързостта на Алексий, но Диана наклони глава, сякаш обмисляше дали да изпълни желанието му. Накрая се засмя.

– Приемам молбата ти и благославям съюза ви. Вие ще бъдете едно от днес, докато денят, в който луната вече не пресича небосвода. Ще наречете дъщеря си Пенардън.

Грейс се почувства сякаш се задавя с камък, който току-що се бе появил в гърлото ѝ.

– Какво? Исках да кажа, благодаря ви, милейди, че ни дадохте благословията си. Ще се постарая да ви покажа, че не сте направили грешка.

Алексий я зяпаше с отворена уста, след това я затвори и се втренчи в Диана.

– Каква дъщеря? Ще си имаме момиченце?

С плавно движение Диана посочи луната.

– След девет завъртания на луната, ако помня правилно. Ще я наречете Пенардън и тя ще бъде благословена от луната на ловеца.

– Бременна? Да не ми казваш, че съм бременна? – извика Грейс и сложи ръка на плоския си корем. – Но аз… защо Пенардън? – оглупяла от чутото, зададе най-маловажния въпрос измежду милион други.

– Задава се битка между боговете. Докато колелото на света неспирно се върти напред, идва ново падение на боговете – лицето на Диана помръкна. – Древните пророчества предрекоха, че само дете, в чиито вени тече кръвта от всички раси, ще спаси света от глупостта на боговете. Пенардън ще бъде част от това пророчество, както и младият принц, Ейдън.

– Но...

– Достатъчно! – Диана вдигна ръка и бе окъпана от неспирния водовъртеж и искрящата светлина на луната. – Само това мога да ви кажа. Върви в Атлантида. Запознай се с новото си семейство. Скоро отново ще си поговорим, дъще моя.

И тогава изчезна. Грейс и Алексий продължиха да гледат втренчено, където допреди секунда се намираше богинята, но нея вече я нямаше. Дълго време не отместваха погледа си, докато Грейс не осъзна, че рано или късно трябваше да се изправи пред него.

– Така – изрекоха двамата едновременно.

Засмяха се и Алексий постави ръка на корема ѝ, като в очите му не се четеше нищо друго освен удивление.

– Моето дете? Настина ли носиш детето ми?

Жената кимна бавно.

– Така изглежда, въпреки че, за да повярвам, ще ми трябва един или два теста да бременност. Модерната медицина се изправя срещу древни пророчества. О, боже!

– Пенардън? – произнесе колебливо воинът. – Името е чудесно, но…

– Пени – решително заяви Грейс. – Ще я кръстим Пенардън, няма начин да не се съглася с богиня, която е и моя прародственица, но ще я наричаме Пени.

Той се усмихна и като че ли изгряващото слънце, проникваше през вълните.

– Пени. Харесва ми. И е подходящо след като вие с нея сте моето богатство.

Двамта се целунаха, застанали на плажа, на който богинята бе благословила съюза им и им бе предрекла дълги години щастие. Воинът вдигна глава и направи знак във въздуха. Грейс затаи дъх, щом блестящ овален образ прие форма.

– Ще занесем ли този диамант на полагащото му се място, ми амара?

Грейс прегърна своя воин и любим и му кимна в отговор.

– У дома, Алексий. Домът ми е там, където си ти.

Той я целуна отново и заедно навлязоха в портала, който щеше да ги отведе в Атлантида. Докато прекрачваха магическия вход, Грейс бе убедена, че чува гласа на брат си и се препъна от преживения шок.

Браво, сестричке. Живей. За мен, за себе си и за детето си. Браво.

Щеше да е уместно очите ѝ да са пълни със сълзи, щом пристигнеше в Атлантида. Отсега щеше да живее живота си пълноценно; да обича, да се радва и да се смее.

Алексий ѝ се усмихна и заедно с неродената си дъщеричка направиха първата стъпка към бъдещето си заедно.

Край