Вълците, с които се бе сблъсквал през годините, бяха грубовати и надменни, но не и Лукас. И той продължаваше да го изумява, да променя стереотипа.
– Животът е красота. Клише, но е истина.
Алексий се изсмя шумно и несъзнателно наклони глава, за да може косата му да скрие обезобразената част от лицето му.
– Аз съм воин, какво разбирам от красота?
Лицето на Грейс нахлу неканено в съзнанието му. Високите ѝ и изваяни скули; великолепната загоряла кожа. Черните ѝ коси, които бе виждал пуснати само веднъж.
Излъга.
Бе наясно с красотата. И я бе изоставил. Бе оставил нея.
Лукас се приближи до бушуващите води на реката.
– Страхотен улов. Пъстървата едва не скочи в скута ти.
– Вие как ги ловите? Използвате въдица или направо със зъби?
Този път Лукас се засмя. Завъртя глава и погледна към Алексий – личеше си, че се усмихва, защото зъбите му проблясваха на светлината.
– И по двата начина. Но да си призная, когато си покрит с козина, е по-топло.
Алексий не се съмняваше. Виждал бе Лукас във вълчата му форма. Сто и четиридесет килограмов вълк, покрит с дебела козина, силни мускули и остри като бръснач зъби. Последното му напомни нещо.
– Как е Хъни?
Щом Алексий спомена партньорката му, на мрачното лице на шейпшифтъра грейна широка усмивка
– Огромна е. Терминът ѝ наближава и скоро синовете ни ще се родят.
– Поздравления, стари приятелю. Нека духовете на прадедите ви благословят Хъни с леко раждане и две здрави и силни момчета.
Усмивката на вълка изчезна. Наведе се, взе един камък и го хвърли в реката.
– Здрави. Там е проблемът. Това е причината да те повикам.
– Не съм и мислил, че си ме повикал в тази мразовита зима само за да си говорим за риба и красота – отвърна воинът и бръкна по-дълбоко в джобовете на дългия си черен шлифер. Бе прекарал прекалено много време в Атлантида и бе свикнал с температурния ѝ регулатор. Размекваше се.
А ако един воин на Посейдон се размекнеше, умираше. Или по-лошо, изчезваше за две години и губеше част от живота си.
Белезите и огънят в душата му започнаха да го изгарят. Алексий притвори очи в опит да се успокои, докато тихо си припяваше.
Не и сега. Някои спомени трябваше да бъдат потиснати.
Когато отвори очи, Лукас поклати глава.
– Не да си говорим, както ти така изисквано се изказа. Въпреки че прясна пъстърва, изпечена и гарнирана с лимон, и масло, би се определила за нещо красиво, произведение на изкуството.
– Лукас – каза воинът и настана тишина.
– Знам, знам – гласът на вълка се превърна в лед, чийто хлад си съперничеше с този на деликатните скулптури, висящи от клоните на дърветата зад тях. – Но според мен, когато дадеш име на нещо или някого, му даваш сила и за известно време ми се искаше… Както и да е. Няма значение. В опасност сме.
Алексий усети промяната в себе си. За секунди се бе превърнал от бдителен в готов за битка. Използвайки острите си сетива, воинът огледа района и без дори да забележи, извади кинжалите си.
– Къде? Сега ли?
– Не, не зная. Може би – отвърна му Лукас и прокара ръка през тъмната си кестенява коса. – Проблемите са два. Първо, местните вампири се опитват да поробят шейпшифтърите, а това влиза в разрез със споразумението с Фае. Знаеш, че не съм политик, но дори и аз мога да ти кажа, че те са тук, Алексий – в гласа на шейпшифтъра се долови силна болка. – Смея да твърдя, че са тук на територията на глутницата в Йелоустоун. Дори и след като през последното десетилетие се съюзихме с други глутници, когато се опитвахме да увеличим популацията на вълците и да я върнем към нормалните граници.
– Справили сте се страхотно. Вашите вълчи братя са здрави и се развиват с бързи темповете.
– Да, така е.
Лукас закрачи напред-назад, а враждебната енергия бе осезаема около него.
Алексий почувства бодливо усещане, което му подсказа, че косата на тила му е настръхнала. На Лукас не му трябваше пълнолуние, за да се трансформира – яростта щеше да му помогне.
– Спомена „първо“, което предполага да води към „второ“.
Лукас спря на място и стисна ръце в юмруци, пое си дълбоко дъх и няколко пъти отпусна и отново сви пръстите си, като така се освободи от напрежението в ръцете си. Доста полезен трик, след като с часове си държал меча.
Изглежда, че помагаше и с ноктите.
– Така е. Извинявай. Идеята за предатели в глутницата ми ме побърква – отвърна шейпшифтърът. След три или четири дълбоки вдишвания, враждебната енергия около него се сгъсти. – Второ, фае са се намесили и изглежда искат да говорят с теб.