Но до този момент Алексий вече бе огледал района и знаеше откъде може да дойде следващата заплаха. Лукас бе приклещен в битка с двама шейпшифтъра до брега на реката: зъби и нокти разкъсваха и раздираха плът. Воинът тръгна към него, но инстинктът му се обади и доверявайки се на шестото си чувство, Алексий коленичи и запрати кинжалите си над и зад себе си, които се забиха във врата на вълка, като заби оръжието си във врата му. Нападателят нададе вой, докато умираше, а зловещият звук разтърси Алексий.
Нямаше време да потръпне от погнуса. Отново се затича към Лукас, но щом го достигна, нападателите лежаха мъртви на земята.
Бренан се присъедини към тях, но не престана да се оглежда, в случай че зад дърветата се криеше още някой.
– Останах с впечатлението, че са повече, но вероятно са избягали.
Алексий поклати глава.
– Съмнявам се. Бяха така целеустремени и решени за битка. И искам да разбера защо.
Лукас изръмжа и кръвта, която се стичаше по муцуната му, подчерта дивия звук.
– Мразя вълци шейпшифтъри почти толкова, колкото ненавиждам и тези, които се превръщат в котки. Нищо лично, Лукас – каза Кристоф, който идваше към тях. – Все още не мога да повярвам, че Бастиян ще се жени за котенце. Чудя се дали ще им трябва котешка тоалетна? О, и мисля, че бихте искали да се наведете.
Бренан и Алексий се хвърлиха тежко на земята едновременно. Вековете, през който се бяха сражавали рамо до рамо, ги бяха научили, че колебанието може да се окаже фатално. Лукас отново изръмжа, но се наведе ниско.
Алексий едва бе забелязал четиримата шейпшифтъри, които ги наблюдаваха зад дърветата, когато острите като бръснач ледени остриета на Кристоф полетяха във въздуха и разрязаха гърлата им.
Силата на атлантите да канализират водата бе смъртоносна, щом я контролираше експерт. Жалко, че трябваше да е точно Кристоф.
– Четирима наведнъж – каза той самодоволно. – Както изглежда, днес вие тримата ще черпите.
– Има ли още, Лукас?
Алексий знаеше, че острите сетива на шейпшифтъра, ще открият всеки скрит враг.
Голямата муцуна на вълка се повдигна и той вдиша дълбоко. След това поклати глава и отстъпи няколко крачки назад. Докато връщаше човешката си форма, блясъкът от трансформацията озари всичко около тях. Трансформацията бе излекувала повечето дълбоки рани, но това, което бе останало, показваше колко удара бе понесъл.
Алексий се наведе, за да измие кинжалите си в бързите води на реката, после ги подсуши и прибра в ножниците им, без да проговори.
Изглежда, че Лукас нямаше такъв проблем.
– Поверителна среща. Поверителна. Не виждам как присъствието на тези мутри изпълнява това ми искане – изрева той.
– Мутри? Той мутри ли ни нарече, Бренан? – попита Кристоф. – Слушай, бълхарник. Сега ще ти дам да се разбереш.
Алексий направи жест, с който му нареди да млъкне. След което се обърна към Лукас.
– Шегуваш ли се? Да не си ни натопил? Какво, по дяволите, беше това?
Яростта на Лукас и започващата трансформация нажежиха въздуха, но шейпшифтърът съумя да се успокои.
– Да съм те натопил? Натопил? Повиках те тук, за да те помоля за помощ. Което, както сам можеш да се досетиш, не ми беше никак лесно. Толкова ли малко ме познаваш, че да си помислиш, че ще те предам. Щях да те помоля да станеш вторият кръстник на синовете ми, глупак такъв.
Бренан се поклони, грациозен както винаги.
– Поздравления за предстоящото събитие и нека водите във вашия свят винаги да дават сили на семейството ти.
Лукас се втренчи във воина с изненада. Бе шокиран от официалния му изказ, но сведе глава.
– Благодаря ти. Не зная дали си осведомен, но кръстникът се грижи за децата като за свои. Би дал живота си за тях. Първият кръстник трябва да е цялата глутницата, но има случаи с втори. Спрях се на теб, Алексий, но може да съм направил грешка.
Воинът прокара ръка през косата си и потрепна, когато докосна чувствителната част на главата си, там, където го бе ударил шейпшифтърът.
– Не си взел грешното решение. От дълго време сме приятели и за мен ще бъде чест да съм кръстник на синовете ти. Приемам, ако все още го желаеш – той протегна ръката си и след секунда колебание Лукас я пое в своята.
Споделеното споразумение премина през двамата и Алексий вече знаеше, че подобно на глутницата, би дал живота си за благото на наследниците на Лукас.
– Прекрасно. Изключително сърцераздирателно. Можем да хапнем шоколад и да гледаме някой женски филм – намеси се Кристоф. – Или вместо това да се опитаме да разберем как, по дяволите, шейпшифтърите са знаели, че сме тук. Каквото и да се случи, не беше случайно. Бяха тук заради нас и изглежда вниманието им бе насочено към Алексий.