– Аз също го забелязах и мога да добавя, че не съм привърженик на романтичните комедии – каза Бренан. – Лукас, спомена ли на някого за тази среща?
Шейпшифтърът вече поклащаше глава, когато отговори.
– Не, както споменах, повиках го, за да обсъдим случващото се. Вампирите поробват шейпшифтъри. И то глутница, която винаги ни се е противопоставяла. Случва се нещо голямо, нещо съвсем различно. Вампирите са открили начин да промиват мозъците на шейпшифтърите, и то завинаги; не мисля, че е нужно да казвам до какво ще доведе това. Оцеляването на Глутницата и на човечеството са поставени на карта.
– Нападателите ни… те членове на твоята глутница ли са? – изстреля Алексий въпроса си.
– Не. Разбира се, че не. Знаеш, че можем да различаваме глутниците по миризмата. Тези не бяха от моите. Смея да каже, че не са от тези места.
– Смея да кажа, че не стигнахме до никъде. Нищо лично – Кристоф се присмя. Синьо-зелената светлина все още пулсираше в ъгъла на очите му. – Става ми все по-трудно да определя кой на чия страна е.
Лукас изръмжа, а звукът принадлежеше повече на звяр, отколкото на човек.
– Продължаваш да използваш израза „нищо лично“, а на мен ми изглежда доста лично. Няма как да не те попитам защо реши да убиеш останалите четирима нападатели. Поне един можеше да оставиш жив. Може би в редиците на атлантите също има предател – каза Лукас, а погледът му прониза Кристоф. – Нищо лично!
Алексий застана между тях.
– Добре, нека оставим перченето за по-късно. На дневен ред е да разберем кой стои зад нападението и защо.
– Предполагам, че е Приматорът, Вонос – съвсем спокойно се намеси Бренан.
Атлантът не винаги е бил кралят на спокойствието, но всичко се бе променило, когато се беше забъркал с дъщерята на един римски сенатор. Тогава Посейдон го бе проклел и лишил от емоциите му, с което разруши живота на воина.
Или пък не. Може би животът бе по-лесен, когато не изпитваш чувства.
Стомахът му се сви от самата идея, но Алексий реши да остави мислите за Грейс за по-късно. За далечното бъдеще.
– Има вероятност да е Вонос – съгласи се Кристоф. – Но не мисля, че това е неговият почерк. За него важни са силата и ефикасността, а не останалите бла-бла глупости на лошите момчета. Двамата с Мусолини вероятно са били дружки.
Откакто вампири, шейпшифтъри и останалите свръхестествени същества открито обявиха съществуването си преди десетилетие, бързо придобиха права в обществото. Новата трета камара на Конгреса и Примуса, състоящата се само от вампири, не бяха определени с избори. Вампирите не гласуваха. Вампирът, който беше достатъчно възрастен, силен и безмилостен, бе сграбчил желаната позиция като Приматор, владетел на Примуса. Тоест Вонос.
– Вонос определено не е на наша страна, а появата му води със себе си неприятности. По-опасен е дори и от Барабас – добави Алексий. – Що се отнася до последния, можехме да използваме избухливия му нрав срещу него. Но Вонос е толкова безчувствен и студен, също като ледените копия, които използваш, Кристоф. Страхотна работа, между другото.
Широката усмивка на воина щеше да изплаши всеки човек, който попаднеше на него.
– Благодаря ти. Упражнявах се. Смятам, че Вонос е прекалено зает като новия Приматор, за да се занимава с поробените шейпшифтъри в Йелоустоун.
– Дочух, че имате нещо общо с това, имам предвид с изчезването на сенатор Барнс – каза Лукас.
– Сенатор Барнс – изръмжа Кристоф. – Искаш да кажеш Барабас. Проклетият кръвопиец имаше много прегрешения.
– Да, ние сме виновни – отвърна Алексий. – Но е дълга история. Вонос е новият злодей и иска да си изгради име на по-опасен и могъщ от Барабас.
– Трябва да проучим по-обстойно – добави Бренан. – Предлагам да се върнем в Атлантида и да проверим дали има новини от Тиарнан и колегите ѝ журналисти. Поробването на шейпшифтъри се простира из цялата страна, а не само тук. Наскоро получихме новини, че същото се случва в Азия и Европа. Може би дори и в Африка.
Кристоф завъртя очи.
– Да бе. И нека да предположа, че това е единствената причина да искаш да се свържем с Тиарнан. А не защото се побърка и едва не я изчука на място, в момента, в който погледът ти се спря на нея.
– Кристоф... – започна Алексий, но Бренан го прекъсна.
– Както знаеш, не си спомням за това ми държание. Във всеки случай, предлагам да се върнем в Атлантида незабавно и да сложим край на безсмислените дискусии, докато не разполагаме с повече факти.