– Подкрепям идеята – съгласи се Алексий. – Лукас?
Но шейпшифтърът се бе отдалечил от реката, като стоеше изправен и се взираше на изток, вдигнал глава, вдишвайки въздуха.
– Време е! Хъни е готова за раждането. Трябва да се върна при нея. Незабавно.
– Убеден ли си? Нуждаеш ли се от нас? Можем ли да ти помогнем?
Лукас поклати глава и пое протегната ръка на Алексий.
– Не, приятелю. Този момент е свещен за глутницата и предстоят празненства. Давам ти думата си на алфа, че заедно ще се справим с надвисналата заплаха. Кръвопийците нямат шанс срещу нас.
Лукас се усмихна зловещо: бе повече вълк, отколкото човек. След това отметна глава назад и нададе силен и оглушителен вой.
– До скоро, Алексий. Сега ми предстои да стана баща.
След тези думи Лукас се затича със скоростта на светлината. Преди да стигне до дърветата, бе напълно трансформиран.
Алексий го наблюдаваше, като безмълвно му пожелаваше най-доброто, след това се обърна към Бренан и Кристоф.
– Време е и ние да тръгваме. Няма какво повече да правим тук.
– Ами тези? – попита Бренан и посочи мъртвите шейпшифтъри, които вече бяха приели човешка форма.
– Лукас ще се погрижи за тях. Има вероятност да нарушим законите им, ако се отървем от телата.
– Да се махаме оттук тогава – намеси се Кристоф. – Все още е достатъчно рано, за да се уредя с кана бира и първокласна женичка с изваяно дупе, която е склонна да върши мръсотии с мен.
Алексий поклати глава.
– Сериозно, Кристоф, нуждаеш се от помощ. В най-лошия смисъл на думата.
Бренан махна с ръка и познатата обла форма на портала започна да се материализира. Когато преливащата от цветове фигура се разшири, за да могат да преминат в Атлантида, бяха посрещнати от няколкото пазачи на портала, заели бойна готовност, с насочени към тях копия и мечове. Воините бяха облечени в характерните за тях цветове на кралската охрана – сребърно и небесносиньо. Без съмнение всеки, който ги видеше, щеше да замръзне на място. За последните единадесет хиляди години порталът никога не се бе отварял за враг.
Поне така знаеха.
Алексий извади кинжалите си и пристъпи напред, но не прекрачи портала.
– Какво е положението?
Капитан Маркъс се поклони и даде знак на останалите да свалят оръжията.
– Лорд Алексий, добре дошъл.
Воинът прибра кинжалите си, когато пазачите направиха същото.
– Какво е положението? – повтори, но този път с присвити очи.
– Моите извинения, милорд, но се случва – отвърна капитанът със строг поглед, но след това направи нещо нехарактерно за него, ухили се. – Лейди Райли започна да ражда, наследникът на трона иска да се присъедини към нашия свят. Сметнах, че в такъв момент ще бъде благоразумно да увеличим охраната.
Зад Алексий, Кристоф нададе боен вик.
– Време беше. Може би отсега нататък Конлан ще престане да снове наоколо, сякаш в задника му е забит…
– Благодаря – отвърна Алексий. – Тогава да вървим в замъка.
Направи движение с ръката си и първо Бренан, а след това и Кристоф го последваха през портала. Докато Кристоф преминаваше, Алексий го хвана за ръката не много приятелски.
– Ако още веднъж се изкажеш по този начин по адрес на принца, ботушът ми ще се озове в твоят задник – изръмжа тихо, за да не може никой друг да ги чуе.
Кристоф се освободи от хватката, а очите му блестяха в яркозелено, заради силата, която призоваваше.
– Знаеш ли, Алексий, писна ми да бъда заплашван.
– Милорд? – обърна се към него пазачът. – Порталът се смалява.
Алексий прекрачи магическия портал и стъпи в Атлантида, следван от Кристоф. Чудеше се кога ли на воина ще му омръзне да предизвиква побратимите си. Вярно, че способностите на Кростоф бяха почти толкова могъщи, колкото тези на висшия жрец – Аларик, но Алексий бе наясно, че ако се стигнеше до битка, жрецът щеше да срита задника на Кристоф.
Разбира се, и Алексий разполагаше с един-два трика.
Но тази нощ мрачните мисли за предателство бяха забранени. Бе нощ за празненства. Сложи ръце на раменете на капитана и каза:
– Тази вечер бирата е от мен. Приятелят ми ще става баща и Атлантида ще се сдобие с наследник.
Воините нададоха победоносен вик и вдигнаха копията си в знак на съгласие. Бренан извърна глава и им хвърли един поглед, малко преди двамата с Кристоф да приемат формата на мъгла и да се насочат към палата.
– Милорд, моля ви, предайте на принца и любимата му, че отправяме молитви към Посейдон, молим го да закриля семейството им – каза Маркъс.