– Зная и съм убеден, че той го оценява – отвърна му Алексий, тичайки, след което скочи във въздуха и се превърна в мъгла, която пое към замъка.
Най-накрая! Атлантида щеше да се сдобие с наследник. Може би детето ще е единственият представител на атлантите, който ще порасне, познавайки земята на хората, след като Атлантида заемеше мястото си на повърхността.
Ако това изобщо бе възможно. Ако думите на жената на Джъстис, Кийли бяха истина. Според нея трябваше да си върнат всички скъпоценни камъни от Тризъбеца на Посейдон, а ако не успееха, Атлантида щеше да бъде унищожена след опита им да я въздигнат.
Алексий се приземи на балкона на стаята си, прие човешка форма, отърва се от оръжията си и тръгна към тронната зала, дори се затича към нея. На половината път, в другия край на коридора, се появи Бренан, а лицето му бе по-мрачно от всякога.
Алексий се закова на място, а сърцето му, като че ли спря да бие. Не. Не може да бъде. Не и бебето. Бременността бе толкова тежка, защото се отнасяше за единственото в историята сношение на атлант с човек. Не можеше да зададе въпроса, но Бренан го разбра и отговори.
– Нещата не са никак добре. Райли и бебето са в опасност – чертите на лицето на Бренан се изкривиха. – Алексий, те могат да умрат.
На хиляди километри от Атлантида, Грейс управляваше раздрънкания си джип по един пуст път, когато силна болка проряза гърдите ѝ, сякаш от добре наточена катана8. Но никога досега японският меч не бе пронизвал тази част от тялото ѝ. Повече пъти отстрани, няколко в ръцете и краката, но никога в гърдите.
Рязко зави надясно и спря на пътя, положи глава на волана и изчака болката да премине. Елфът. Проклетият елф ѝ бе направил нещо. Може би някакъв вид заклинание за забавяне на реакциите.
Но когато обмисли теорията си, не ѝ се стори правдоподобна. Усещането не беше като магията на Фае.
Бе Алексий. Където и да се намираше, изпитваше болка.
Но тя бе безсилна, независимо че беше воин, наследница на Диана.
7 Шурикен е общото наименование на японски скрити оръжия, предназначени за хвърляне, но понякога и за близки атаки – Б.пр.
8 Катана - двуръчен издължен японски меч с дължина – Б.пр.
Глава 4
Дворецът в Атлантида
Алексий последва Бренан през огромните врати към пищната тронна зала, едва забелязвайки снежнобелия мраморен под, инкрустиран със злато, мед и блестящ орейхалк – метал, познат само в Атлантида. Мина покрай мраморните колони и дори не хвърли поглед към величествения трон, който, като дете го удивяваше. Просто следваше Бренан, който го съпроводи през още едни врати, този път по-малки, които водеха към също толкова малка стая. Личните покои на принца, там където, се провеждаха срещите му. Конлан никога не си бе падал по разкоша и детайлите. За него славата на тронната зала, от която някога баща му управляваше, отдавна бе отминала. Повечето от най-важните въпроси, свързани с кралството, воините обсъждаха тук, седнали удобно около очуканата маса, що се отнасяше до мирните въпроси. За останалите, Конлан и елитните воини използваха стаята за военно планиране. Друго убежище, макар и не толкова практично – с още една очукана маса. Алексий поклати глава, за да се отърве от тези мисли. Райли и бебето може би умираха, а той мислеше за тъпи маси. Какъв кретен!
Или пък съзнанието му се опитваше да го предпази, като отричаше истината. Алексий се бе нагледал на смърт през всичките години като воин, но животът на тази невинна душа все още не беше започнал.
– Умолявам те, Посейдон, чуй молбата ми – прошепна бързо, стиснал юмрук точно пред мястото, където някога се намираше сърцето му.
Знаеше, че там сега се намираше единствено мрак... мрак, погълнал сърцето и надеждите му. Ако бебето загубеше живота си... Не, нямаше да мисли за това.
Не можеше да мисли за това.
Веднага след като прекрачи прага на стаята, видя Джъстис и Кийли. По-точно лорд Джъстис, след като се разбра, че той е доведен брат на принц Конлан и Вен, Отмъщението на Краля.
Не че Вен търпеше да се обръщат към него като към принц.
Джъстис, както винаги, държеше Кийли в прегръдките си. Откакто двете части на душата му, атлантът и нереидът, станаха едно и се сляха с тази на Кийли, воинът не се отделяше от любимата си.
Алексий размаза с безпощада завистта, която се зараждаше, щом ги зърнеше. Бяха така спокойни. Допълваха се и не се нуждаеха от нищо друго. Ако някой бе заслужил такова щастие, то това бе Джъстис. Цял живот се е борил с проклятието, което му забраняваше да разкрие истината за раждането си, да разкаже на собствените си братя. Сега имаше ново семейство – Кийли и осиновената им дъщеричка, Елени. Прекрасно момиченце от Гватемала, което бе изгубило родителите си след многобройните свирепи атаки на вампирите.