Заслужаваха да бъдат щастливи. Всички те го заслужаваха. Завистта, която изпитваше към споделеното им щастие, показваше слабостта му и разкриваше недостатък в характера му.
В същия момент Кийли вдигна глава и погледът ѝ и се спря на него.
– Алексий! – извика силно. – Толкова се радваме, че си тук.
Жената се освободи от хватката на Джъстис, затича се и се хвърли в обятията на Алексий, плачейки.
– Бренан каза ли ти? Ужасно е. Ерин е при тях, разбира се, опитва се да помогне с дарбата си като певица на скъпоценните камъни. Двете с Мари правят всичко по силите си.
Алексий бе тъй изненадан от държанието ѝ, че изобщо не чу какво му казва. Инстинктът му да успокоява, макар и ръждясал от бездействие, се пробуди и воинът повдигна ръка, за я потупа несръчно по гърба. Но внимателно наблюдаваше Джъстис, който също не го изпускаше от поглед, а устните му, като че ли се извиха в усмивка, но тя мигновено изчезна.
– Ще успят да излекуват Райли и бебето – каза той и в погледа му нямаше и капка съмнение.
Кийли вдигна глава от рамото на Алексий и си пое въздух, след това кимна и потърка лицето си. Воинът бързо отпусна ръце и я освободи.
– Извинявай – каза тя, но гласът ѝ трепереше. – Корав археолог, няма що. Просто се радвам, че всички се прибрахте невредими. В този момент се нуждаем и от двете: молитви и сила. Кристоф също помага, като добави способностите си към Аларик или нещо подобно. Просто… просто искам да знам как са Райли и… ако нещо се случи с нея и с бебето…
Джъстис, по-бърз дори от светкавица, се появи зад Кийли и я прегърна.
– Тихо, ми амара. Няма да позволим някой да пострада. Нека да продължим да отправяме молитвите си към Посейдон, богинята на нереидите и християнския ти бог. Нали спомена, че нищо няма да ни е излишно.
Алексий отстъпи назад, за да им даде малко време насаме и се насочи към Денал, който бе коленичил до облегалката на един от столовете. Когато бе достатъчно близо, Алексий осъзна, че воинът шепнеше древни молитви на майчиния им език. Той се спря – не желаеше да прекъсва молитвата, но Денал вдигна глава и тогава Алексий понесе още един шок. Очите на воина бяха хлътнали, а чертите на лицето му – изпити.
– Тя не може да умре – извика с дрезгав глас Денал. – Тя и бебето не могат да умрат. Няма да понеса смъртта ѝ, Алексий. Не отново. Не и след като жертва живота си за моя. Прекарах последните часове, умолявайки, молейки се на Посейдон да ми позволи да ѝ върна услугата. Умолявах го да вземе моя живот и да пощади Райли и бебето.
Силната болка в гласа на воина втрещи Алексий, макар че, като се замислеше, връзката между Денал и Райли винаги е била поразителна. Провъзгласи се за неин защитник и герой, изпитваше към нея привързаност, дори се опита да я защити от Конлан, нейния избраник, след като между влюбените се бе зародило неразбирателство. Но след едно вампирско нападение, в което двамата с Денал загубиха животите си, и Райли предложила своя в замяна на техните, нещо в по-младия воин се бе променило. Искрицата на младостта и радостта, тази, заради която в техните очи той винаги изглеждаше млад и неопитен, въпреки че бе истински воин, достоен за мястото си в редиците на Седемте, се бе превърнала в прах и бе умряла. През последните няколко месеца Денал малко по малко се бе променил. Бе станал по-тих, по-малко буен.
Неприличащ на себе си, Денал.
Съответно Алексий не трябваше да се изненада от дълбоката му болка.
Понечи да каже нещо, което да успокои воина, но Денал се надигна от пода, хвана го за ръцете и заби пръстите си в плътта му.
– Защо, Алексий? Защо не иска да приеме жертвата ми?
Той поклати глава, неспособен да даде правдоподобен отговор.
– Те са богове, Денал. Такива са и правят каквото си поискат. Няма как да повлияем на решенията им.
В погледа на воина заблещука нещо мрачно и смъртоносно.
– Нищо ли? Мисля, че грешим – продължи той и се наведе към побратима си, сякаш да го прегърне, но вместо това извади кинжалите му и отскочи назад.
– Ако Посейдон не ме иска, аз сам ще му се дам – извика Денал.
Алексий се втурна напред, опитвайки се да си върне остриетата, но беше твърде късно. Денал ги заби в корема си и извика от ужасната болка, след това падна на земята и зае същата позиция като преди, но този път облян с кръв.