– Две рани за два живота, Посейдон – изкрещя. – Само това мога да предложа. Нека то да бъде достатъчно, ако ли не, ще се боря с теб до сетния си дъх.
Някъде зад него, Алексий чу писъците на Кийли. Виковете на Джъстис. Дори и Бренан крещеше за помощ. Но нищо от това не достигна до съзнанието му, нищо не беше от значение. Воинът, които Алексий бе напътствал повече от сто и петдесет години, току-що се бе самоубил пред очите му, а той не направи нищо. Подведе го. Както предаде и принц Конлан, когато Анубиса дойде за него. Както и всички останали.
Погълнат от силната болка, Алексий отметна глава назад и изкрещя, давайки глас на болката и отрицанието си.
– Не е това, което очаквах – равен и спокоен глас се чу отнякъде. – Кръв, крясъци и собственоръчно изкормване. Какво не ви е наред на вас воините?
– Проклет да си, Аларик – едва успя да каже Алексий. – Ти си висшият жрец на Посейдон, поне се дръж като такъв. Излекувай го. Веднага.
Аларик клекна до Алексий и му отправи подигравателен поглед.
– Да отхвърля ли тази благородна саможертва? Макар че се наблюдава подобрение в състоянието на Райли и бебето и че преди пет минути главната девица спомена, че раждането може да мине добре. Посейдон едва ли ще одобри намесата ми.
– Ако на момента не го излекуваш, кинжалите ми ще издълбаят дупка в корема ти – каза Алексий, пребледнял от ярост.
Осъзнаваше, че жрецът само го дразни, но не можеше да проумее как така Аларик стои съвсем спокоен, докато пред него на пода Денал умираше.
Вярно, че напоследък Аларик бе помръкнал, стана по-тих. Всички воини го бяха забелязали, но не можеше да повярва, че жрецът би бил способен да остави един от тях да умре пред очите му, след като милион пъти ги бе излекувал.
Аларик се обърна към Денал, а лицето му придоби по-сериозен вид при гледката на проснатото на земята тяло на воина, което лежеше в собствената му кръв.
– Имаме малко време. Махнете се от пътя ми.
Алексий се дръпна назад, за да даде пространство на жреца. Аларик призова силите си така спокойно и бързо, че кожата на Алексий почти се отдръпна от костите му, изплашена от мощта на магическата енергия, която изпълваше стаята. Ръцете на жреца бяха обвити от две сфери, които блестяха в синьо-зелено.
Аларик се наведе и хвана дръжките на кинжалите, докато междувременно редеше думи на майчиния им език. Денал и Алексий се молеха на един и същ бог, само че вместо за смърт като Денал, Алексий се молеше за живот. Умоляваше Посейдон за живота на приятеля си.
С едно бързо движение Аларик издърпа кинжалите от корема на Денал и ги хвърли на пода. Без да прекъсва песента, която пееше, разпери ръце над разкъсаната му плът и светлината от сферите влезе в тялото на воина през раните от кинжалите.
Съвсем тихо, Алексий също редеше молитви. Денал нямаше да умре по този начин. Не и в една безполезна и ненужна жертва. Райли щеше да се оправи, дори състоянието ѝ се бе подобрило малко преди Денал да се изкорми.
Със сигурност Посейдон щеше да приеме саможертвата, но дали възнамеряваше да го върне към живот? Може би не, след като веднъж вече го бе правил.
С колко ли чудеса богът на моретата можеше да дари един-единствен воин?
Аларик внезапно се надвеси над Денал и го натисна силно по корема. Тялото му се изви и след това отново се отпусна на пода, преди да започне да кашля, докато не си пое дълбоко въздух. Отвори очи и зяпна Аларик, а по изражението на лицето му личеше, че не разбира какво се случва.
– Мъртъв ли съм? – успя да изрече тези три думи, преди отново да се закашля.
Жрецът се отдръпна назад и задържа ръце във въздуха. Енергийните сфери пламтяха за няколко секунди, но след това изчезнаха, а по дланите на Аларик нямаше и капка кръв. Погледна към тях и на лицето му се появи усмивка, лишена от топлина и хумор.
– Де да можеше и душата ми да бъде изчистена така лесно – каза той, като произнесе думите така тихо, че Алексий бе сигурен, че не е искал друг да ги чуе. След това се изправи и погледна към Денал. – Не, не си мъртъв, въпреки че бе близо до смъртта. Но ако още веднъж действаш по този начин, бъди сигурен, че ще те оставя да отговаряш за последиците.
Без да каже повече, Аларик се обърна и тръгна към вратата.
– Ако сте приключили с това изпълнение, Лейди Райли помоли да се преместите във външната зала, за да можете да се запознаете с бебето веднага след като то се роди.
Спря се и погледна през рамо.
– Предлагам преди това да се изчистите.
Алексий помогна на Денал, от чиито рани нямаше и следа, да се изправи. Искаше да му каже толкова много неща. Но реши да започне с най-простото. Добрите новини.