– Денал, Райли и бебето ще се оправят. Мари е казала така. Може да ѝ се доверим, след като от толкова години е главна девица в храма, посветен на здравето и раждането. Трябва да вярваме на инстинктите ѝ. А и Ерин е там, за да призове силите си над скъпоценните камъни. Всичко ще бъде наред.
Денал гледаше право напред, но изражението му бе пусто, безмълвно. Алексий го бе виждал такъв и преди. Мамка му, чувствал се бе по същия начин. Беше шок. Неестественото спокойствие на човек, изправил се и приел смъртта. Щом смъртта отпуснеше захвата си, е трудно да осъзнаеш случилото се: времето и пространството, сивото и безлично чистилище, а преодолееш ли го, те чакаше здравият разум. Но не всичко се връщаше.
Бренан, Кийли и Джъстис наобиколиха Денал. По лицето на Кийли, която прегърна воина, се стичаха сълзи. Алексий, със закъснение осъзна, че те са били точно зад него, когато Аларик лекуваше Денал. Джъстис и Бренан сложиха ръце на раменете на Денал, опитвайки се да го предразположат.
Бяха по-силни, когато бяха повече.
– Побъркани атланти – каза Кийли, когато се изправи, а гласът ѝ бе въплъщение на ярост и облекчение. – Откакто стъпих в Алтантида, всеки се опитва да даде живота си в името на чуждото благо. Писна ми! Искам да си отида у дома, където нормалните хора не се самоубиват.
Тя се бореше с Джъстис, който се опитваше да я успокои, но погледът ѝ бе обезумял. За първи път в живота си Алексий се запита колко трудно бе на един човек да свикне да съжителства с воин на Атлантида.
Зрението на Денал се проясни изключително бавно и след това воинът премигна няколко пъти.
– Д-р МакДърмът.
Тя се засмя през сълзи и тогава Алексий разбра, защо Джъстис я отвлече. Защо премина през ада, за да бъде с нея. Бе смела и красива – всичко, което един мъж търсеше в една жена.
Напомняше му за Грейс.
– Да не си посмял, Денал. Може да съм по-малка от теб с няколко века, но мога да ти сритам задника – отвърна тя и избърса лице с ръкавите си. – А сега ми позволи да те вдигна и да те заведа в банята.
Притеснение се изписа по лицето на Денал.
– Не, не, тя не може.
Джъстис и Алексий си размениха по един поглед.
– Не се притеснявай. Моята жена няма да те къпе – намеси се Джъстис и на лицето му се изписа порочна усмивка. – Двамата с Алексий ще ти помогнем да измиеш мекото си като на бебе дупе, младок.
– Няма да докосвам задника му – отбеляза Алексий.
– Не възнамерявам да докосвам, която и да е част от анатомията му – добави Бренан. – Мисля, че ще успеем да намерим икономката на замъка. Тя все пак му е сменяла пелените, когато е бил бебе.
Внезапно Денал изглеждаше ужасен.
– Не, не и Нийла. В името на боговете, мога и сам да се изкъпя.
Всички се разсмяха заради пелтеченето на Денал, но в смеха им имаше остра нотка. Простичката радост и облекчение смекчиха все още неизчезналия ужас.
Денал бе жив, но за кратко не беше.
Нещо необяснимо премина през изражението на Денал и лицето му се скова.
– Посейдон не е приел саможертвата ми? Недостоен ли съм?
– Не си недостоен, глупак такъв – скастри го Джъстис и го цапардоса по главата, бе го правил толкова много пъти. – Твоята саможертва, макар и достолепна, бе ненужна. Райли и детето са вън от опасност.
– Преди отново да се опиташ да извадиш кинжалите от ножниците ми – Алексий се усмихна, но усмивката му бързо изчезна, – трябва да поговорим за действията ти. Но нека да е по-късно. Сега се изчисти и ни чакай в стаята на Конлан, за да се запознаем с бъдещия ни принц. Може и да му смениш пелените.
Този път дори и Денал се засмя. Лека, но истинска усмивка. Като за начало беше добре.
Алексий се наведе и протегна ръка към Денал, но воинът я отказа, а вместо това стисна зъби и се изправи. От опит знаеше, че раните ги няма, но болката щеше да разтърсва тялото на боеца доста дълго време особено ако Аларик е искал да му даде урок.
Жрецът го излекува, но той не се интересуваше от болката. Ако бе премахнал болката, Денал щеше да я усеща само за минути. Но съдейки по изражението, тя все още бе там.
Кийли постави ръце на кръста си и се обърна към воините.
– Може ли вече да тръгваме? Искам да видя бебето.
Алексий кимна.
– Ние желаем същото.
Докато минаваше през вратата, през която бе влязъл преди минути, воинът отправи още една молитва към бога на моретата. Тази беше по-простичка. Благодареше му.
Глава 5
Атлантида, покоите на принц Конлан и лейди Райли.
Мари отвори вратата и ги поведе напред.