– Мислиш, че е тук?
Вонос притежаваше вила близо до Дейтона Бийч. От списание „Пийпъл“, посветено само на немъртвите, написаха статия за него, която носеше името „Приматорът вкъщи“. Веднъж го бе видяла на касата на зеленчуковия магазин и бе загубила апетит.
Джак кимна и челюстта му се стегна.
– Изглежда, този иска да се изявява като мачо, след като си е купил къща в най-слънчевия щат. Показва, че е по-корав от останалите кръвопийци.
– Мислиш ли, че ще го задържи тук? Примосът не е ли по-безопасен? Чух, че там е като крепост.
Джак затвори очи и вдигна глава нагоре, към дъжда, а след това отново я погледна. Нямаше как да скрие напрежението, което струеше от очите и цялото му тяло.
– Така е. Чух, че са подсилили охраната, след като нахлухме.
Грейс премигна.
– Проникнали сте в дома на Приматора? Какво? С всичките тези вампири? Чух, че е като Форт Нокс на вампирите.
Мъжът повдигна рамене.
– Правилно си чула. Имахме преимущество. Някой ден можеш да помолиш Куин да ти разкаже – в същата секунда челюстта му се стегна и Джак поклати с глава. – Като се замисля, недей.
– Влез вътре, най-после – подкани го тя. – Да ти намерим сухи дрехи, да пийнем кафе и да поговорим. В момента сме малцина, докато новите попълнения не пристигнат сутринта.
– Не мога. Нямам време. Дойдох да те предупредя, така че ме слушай. Не вярвай на нищо, което ти казват фае.
Грейс наклони глава, изучавайки лицето му, но не успя да разбере нищо.
– Те не могат да лъжат. Знаеш го.
– Елфите са специалисти. Казват истината, която искаш да чуеш и ти чудесно го знаеш. Майстори са на заблудата и манипулацията.
Грейс бавно кимна.
– Разбира се, че знам. Просто съм изненадана. Казваш ми това в същата нощ, в която ме посети Висш Принц от царския род на Благословените.
Интересът изостри погледа му.
– Вече. Рийс е бил тук?
– Не тук, а на плажа, където плувам.
Джак бързо я огледа от глава до пети и се ухили.
– Гола?
Смехът ѝ го изненада. Бе толкова овехтял, както чувството ѝ за хумор.
– Разбира се, че не, перверзник такъв!
– Хей! Бъди внимателна с тези елфи. Всичките са възбудени, недостойни за доверие копелета.
Грейс повдигна вежда.
– Нали знаеш, че току-що описа всички мъже?
Джак постави ръка на сърцето си.
– Ауч. Рани ме дълбоко – но игривата му усмивка изчезна и той сложи ръка на нейната. – Внимавай с фае. Разкажи на Алексий, сподели му всичко и бъди внимателна.
– Винаги внимавам, тигре – отвърна му тя и позволи на арогантността и мощта, дължащи се на произхода ѝ, да се появят на повърхността. – Аз съм наследница на Диана.
– Знам – отвърна той равно и очевидно не бе впечатлен. – Но лъкът ти е направен от техните дървета. Тежа почти половин тон и съм един от най-свирепите хищници в природата, но дори и аз съм внимателен около тях. Просто го направи. Ако не заради теб, то заради мен и Куин.
Грейс го изучава още няколко минути и след това кимна.
– Добре. Но искам и ти да внимаваш. И се грижи за Куин.
– Винаги – отвърна ѝ Джак.
След това я прегърна и преди тя да успее да изкрещи, мъжът се качи на парапета и скочи през ограждението. Грейс се втурна и погледна през парапета, очаквайки да го види размазан и потрошен. Вместо това съзря една форма в бяло и оранжево, която потъваше в тъмнината.
– Чудесно, точно от това се нуждаят туристите. Тигър, който съвсем спокойно броди из града – измърмори тя под носа си, докато се качваше по стълбите, които щяха да я заведат при сухи дрехи и чаша горещ чай. – Съмнявам се, че отново ще можем да се оправдаем, че няколко животни са избягали от цирка.
След дългия и горещ душ във временното съоръжение, намиращо се в дъното на двора, тя си направи горещо кафе и се запъти към леглото, а когато вече беше там, се уви с одеялото. Намираше се в покоите на главнокомандващия, хубавото бе, че не трябваше да ги споделя с никого. В останалите стаи спяха по двама дори и трима, а новите попълнения щяха да спят в общежитията, където преди триста години са отмаряли испанките войници.
Вече стоплена и настанена удобно, Грейс продължи да се чуди какво ли значеха двата странни разговора, които бе провела същия ден. Най-накрая реши да загаси лампата – нямаше да намери отговорите си тази нощ. Вместо това се отпусна и се наслади на звука от бушуващите вълни и дъжда.