– Десет години, Роби – прошепна в мрака. – Знам, че ми отне десет години, но мисля, че ще променя нещата. Обичам те, големи братко. Честит рожден ден!
Глава 6
Атлантида, военната стая, на следващият ден
Алексий стана от масата и избута стола си. Дори и дузината чаши пиво, които бе изпил, не го възпряха да мечтае за нея или пък да не се мята цяла нощ, докато на сутринта не се събуди възбуден до болка.
А сега трябваше да се оправя и с това?
– Не, няма начин. Намерете си някой друг, който да бърше носовете на онези сополанковци бунтовниците. Хората ми идват в повече – почти изръмжа той.
Вен се отпусна на стола си и скръсти ръце пред гърдите си.
– Искаш ли да повториш? Може би не съм изпил достатъчно кафе, но ако не греша, станах от топлото си легло, оставих горещата си жена и дойдох тук, за да ти дам задачите ти, а ти просто ми отказваш.
Вен потърка очи.
– Чакай, може би все още сънувам – добави. – Не, не и с твоето лице. По-скоро е кошмар.
Войнът бе единственият, на когото позволяваше да подхвърля хапливи коментари за обезобразеното му лице. Венджънс го правеше непрекъснато, затова Алексий се чувстваше някак… нормален.
– Съжалявам, но вероятно не се изразих правилно, Ваше Височество – отвърна Алексий сухо. – Предпочитам да не бъда причисляван към тези, които ще обучават бунтовниците в Сейнт Августин. Както и Гре… онези човеци.
– Наречи ме още веднъж „Ваше височество“ и ще ти сритам задника – заплаши Вен, но без никакъв плам в очите, докато наблюдаваше Алексий по-близо от допустимото. – Каква е истинската причина? Чувал съм за тази командирка от Куин, но нищо съществено. Грейс... как беше, май Хенсън?
– Хавиланд – веднага го поправи Алексий.
Прекалено бързо, ако съдеше по пламъчетата в очите на Вен.
– Да не би да имаш проблем с тази жена?
Алексий спря да се разхожда напред-назад и вирна брадичка.
– Няма никакъв проблем. Предпочитам да изпратиш друг. Някой трябва да замине за Европа и да разузнае около вампирката, която твърди, че е изгубената принцеса Анастасия. Аз съм доброволец.
– Ще отидем ние с Ерин. Тя има идея и можем да открием друга певица на скъпоценните камъни в местност в Швейцария, която е под опеката на фае – каза Вен и поклати глава. – Все още не мога да разбера как така винаги се съгласявам с нея.
– Трудно е да спориш с жената, която спря бомба, преди да взриви мозъка ти – отвърна сухо Алексий.
Вен се засмя.
– Ето защо. Както и да е, мисията не е просто тренировъчна. Чухме, че Вонос крие Проклятието на вампирите някъде около Сейнт Августин. Изглежда, че разполага с висока и недостъпна крепост в покрайнините.
Алексий подсвирна.
– На това му се казва награда. Истина ли е, че диамантът прави това, което е описано в мита?
– Куин и Аларик са видели как Вонос го използва, за да унищожи цяла тълпа вампири. Проклятието ги направило на нищо, което звучи страхотно. Жалко, че Вонос е излязъл невредим.
Вен стана, протегна се и се прозя.
– Мисля, че двадесетият тост за здравето на бебето ми дойде в повече. Главата ми кънти, сякаш в нея се удрят чукове.
– На всички ни дойде в повече – призна Алексий.
Самият той се опитваше да не движи главата си прекалено бързо от момента, в който се бе събудил.
– Виж, ето какво предлагам. Нуждаем се от теб. След последното му изпълнение Денал прилича на каскадьор и не можем да му позволим да види Райли и бебето. Бренан вече е в Йелоустоун, за да провери какво става с вълците. Проблемът изглежда огромен. Тиърнан е във Флорида и знаеш, че двамата с Бренан не трябва да са близо един до друг – Вен спря, за да си поеме дъх и продължи. – Конлан очевидно няма да ходи никъде. Остава Кристоф, ти би ли му се доверил? По-скоро би намушкал новите попълнения, отколкото да ги обучава. Също така, не знам защо ти се обяснявам. Аз съм Отмъщението на краля, а не секретарка, за бога.
Победен от аргументите му, Алексий игнорира подигравателния му тон и кимна.
– Имаше време, когато да си част от Седемте значеше да се бием рамо до рамо. Ние сме воините на Посейдон, елитните защитници на Висшия Принц Конлан. Заедно сме защитавали човечеството от подтисничеството. Струва ми се, че сега все повече и повече се отдалечаваме.
– Може би. Или най-сетне порастваме, приятелю. Вече имам племенник и заради него искам да превърна света в по-безопасно място. Особено след като въздигнем Атлантида на повърхността, но това ще стане, когато успеем да намерим липсващите скъпоценни камъни.