– Ще изпълня задачата си. Ще намеря онзи диамант и ще направя всичко по силите си, да превърна онези хора в страховити бойци, достойни да се бият редом с нас.
– Зная, че ще го сториш. А сега нека се върнем към по-интересната тема. Грейс. Наясно ли си с потеклото ѝ? Твърди, че е наследница на Диана.
– Зървал съм лъка, който носи, но рядко съм я виждал да стреля. Много е добра. Никога не пропуска – бе принуден да признае Алексий. – Достатъчно дълго сме се сражавали за една и съща страна и знам какво говоря. Винаги бих ѝ се доверил и знам, че ще пази гърба ми. Не казвам, че не е добър воин, но е…
– Лично?
– Може да се каже.
– Преодолей го – посъветва го Вен. – Водим война, трябва да забравим личните си проблеми и да се съсредоточим върху мисията.
– Това ли каза на Ерин? Преди или след като я заведе в леглото си? – отвърна Алексий, с умишлено суров глас.
Може и да се съгласяваше с този скапан план, но това не значеше, че ще се преструва, че му харесва.
Вен не обърна внимание на коментара му.
– Забрави го – повтори той. – Ако нещата между вас с Грейс са както между мен и Ерин, то тогава бог да ти е на помощ. Защото животът ти коренно ще се промени, приятелю.
Преди Алексий да успее да му отвърне, принцът се изправи и напусна стаята; без съмнение се връщаше при топлото си легло и жена си.
Може би наистина се нуждаеше от божията помощ, защото внезапно в съзнанието му изплува Грейс. Гореща, готова за него и в резултат членът му се втвърди до болка. Петте години лишени от женски ласки, които сам си бе наложил, и контролът му изчезнаха в момента, в които си представи великолепната ѝ коса, разпиляна по атлантската коприна на леглото му. Ръцете и краката ѝ го призоваваха. А тъмните ѝ очи, обещаваха непознати за него наслади.
Точно когато си помисли, че ще свърши в панталоните, като някой младок, една мисъл премина през съзнанието му и смехът, породен от нея успокои напрежението. Познаваше Грейс и бе сигурен, че щеше да го накара да се състезават кой да бъде отгоре.
Бог да му е на помощ, но, изглежда бе срещнал жена, чиято интелигентност го впечатляваше повече от тялото ѝ. Образът в съзнанието му се промени. Този път Грейс се смееше, като в моментите, когато говореше с приятелката си Мишел и в красивите ѝ златисти очи сияеше страхотното ѝ чувство за хумор.
След това сериозната Грейс, която дава съвети относно стратегията.
Строгата Грейс, с ръце твърди като камък, докато държи лъка си и тренира.
Решителната, безкористна, смела Грейс, която неведнъж се бе хвърляла в битка, за да спаси някой друг.
Милиони образи се въртяха в съзнанието му, като теченията в коварното море.
Грейс, Грейс, винаги Грейс. Жалко, че дори не беше гола.
Мисията несъмнено щеше да е интересна.
* * *
Форт Кастильо де Сан Маркос, Сейнт Августин, Флорида
– Грейс, там ли си?
Тя вдигна поглед от компютъра и видя Сам, който стоеше на вратата. Добрият стар Сам. Познаваше го от доста време. Идваше и си отиваше, когато си поискаше. Нещо като момчето за всичко в бунтовническите групи. Една вечер пристигна от Джорджия и каза, че Куин му е предала да ѝ предаде, че той е в състояние да ѝ помогне във всеки един момент. Заместник- командир, поне този термин бе приемлив, не че бе свикнала с тези нарицателни. Тя – командир. Едва се сдържа да не се засмее.
Можеше да е от полза, ако имаше военна подготовка. Сам, от друга страна, бе военен. Според слуховете някои от новаците също са били, но по времето, когато всички военни действия са падали на плещите на министъра на отбраната.
Той бе назначаван на пост от президента, но одобряван от Примуса, и по закон бе вампир. Вампирите спореха и бяха достатъчно убедителни да се стигне до гласуване. Аргументът им беше, че след като толкова години са водели битки, точно техен представител трябва да отговаря за военните въпроси.
Плюс това проблемът относно чуждестранните заплахи бил премахнат, след като никой народ не би се изправил срещу вампири, или поне така казаха, което им осигури победата. Случило се много преди бунтовниците да предприемат някакви мерки. Преди неспокойствието да се превърне в страх, след това в притеснение и най-накрая в открито неподчинение.
– Грейс? – рунтавите бели вежди на Сам се повдигнаха, а в погледа му се четеше притеснение, което напоследък не слизаше от лицето му. – Какви ли мисли се въртят в главата ти?
Жената се усмихна и затвори капака на лаптопа си. По-късно щеше да разполага с достатъчно време, за да дешифрира криптираните съобщения.