Забрави проклетата целувка.
– Кафе? – повтори той, а в очите му блесна светлина.
Забавляваше се, сякаш можеше да чуе абсурдните ѝ мисли. Господи!
– Можеш ли да четеш мисли? – попита тя бързо.
Бавна и сексапилна усмивка се разля по лицето му; такава, която накара нервните ѝ окончания да се побъркат. Дори и зъбите му бяха великолепни. Някак си изкусителните очи, греховната усмивка в съчетание с чистото мъжко присъствие караха белезите да изчезнат.
– Ако те убедя, че не мога, ще си получа ли кафето? Миналата вечер стоях до късно, все още се възстановявам.
Руменината по бузите ѝ отново се засили, така че тя трябваше да се обърне бързо и да потърси чиста чаша. Първата им среща не се развиваше по план. Наложително бе да бъде спокойна, способна и под контрол, но я затрудни, дори да даде кафе на горкия човек.
– Сметана или захар?
– Не, благодаря.
Подаде му чашата и пръстите им се докоснаха. Щом се допряха, през цялото ѝ тяло премина електричество и когато жената вдигна поглед, за да срещне неговия, очите му не издадоха и той да го е усетил. Може би бе статично електричество, нямащо нищо общо с глупостите, че някой ден принцът на белия кон ще дойде за нея.
А и тя не вярваше в принцове.
– Защо си стоял до късно?
Мъжът огледа пространството около тях и когато бе сигурен, че са само двамата, се наведе и отговори:
– Принцът се роди.
Глава 7
Грейс се замисли над двойното значение на думите му.
– Принцът? Разбира се, че се е родил – измърмори повече на себе си и за миг затвори изразителните си очи.
Тези няколко секунди воинът използва, за да попие красотата ѝ: от плътната коса, с цвят на орех, която блестеше огряна от слънчевите лъчи, до високите скули, които така му напомняха за местното население на югозападните щати и накрая красивата ѝ загоряла кожа. Тя и прекрасните ѝ извивки, които балансираха слабото ѝ, но елегантно тяло, бяха като балсам за душата му.
И това го побъркваше.
Беше направил грешка да каже на Вен, че ще успее да се справи да работи с Грейс. В тази ситуация нямаше нищо, с което можеше да се справи.
Тя най-накрая отвори очи.
– Всички ли са наред? Усетих…
– Ще се оправя – отвърна набързо Алексий.
– Радвам се – каза тя, наклони глава и събра хубавите си тъмни вежди в недоумение. – Но имах предвид майката и бебето. Те добре ли са?
Воинът стисна зъби като първия глупак. Ако Вен бе свидетел на този разговор, щеше да се спука от смях. Стигаше му само един поглед към екзотичното ѝ лице, за да започне да се държи като задушена медуза. Което придобиваше смисъл след електричеството, което едва не изпържи вътрешностите му, когато пръстите им се докоснаха, докато му подаваше чашата с кафе. Същото това електричество, което го превърна в гръмоотвод, щом я целуна.
Вероятно бе постъпил правилно, като не издаде как са му въздействали както целувката, така и нежният ѝ допир. Може би.
– Добре са. Райли, която наскоро се омъжи за Висшия Принц Конлан, имаше тежка бременност и двамата с детето са наред. Принц Ейдън има изключително голяма глава, но ни казаха, че това е нормално при новородените.
Тя се засмя и смехът ѝ закънтя в съзнанието му като звука от хиляди морски камбани. Течен, мелодичен, толкова богат на тонове, че му се искаше да бъде по-забавен, за да може да я разсмива постоянно.
Бе в сериозна опасност.
– Да, наистина е така. Горката Райли – отбеляза тя, все още смеейки се. – Може би ти си казал това, така ли е?
– Не, не бях аз. Обаче Бренан може и да го е изтъкнал.
– Не мисля, че съм срещала Бренан. Какъв е той, освен очевидно невеж на тема бебета.
Остра, почти смъртоносна, изпълнена с отрицание, болка разряза гърдите на Алексий при мисълта за среща между нея и Бренан. Красивата Грейс и Бренан, чието лице не бе покрито с белези.
– Лишен от чувство за хумор. Изобщо няма да го харесаш – отвърна сурово.
– Не знам. Досега съм харесала всички атланти, с които съм се запознала. Хубаво е да ви имаме под ръка в краен случай. Куин каза… – Грейс замълча и устните ѝ образуваха перфектно „О“.
Изражението ѝ изпрати картини в съзнанието на воина. Представи, след които свободните му панталони внезапно му отесняха.