Точно тогава взе решение, породено от ситуацията, в която се намираше. Грейс паркира, свали колана си и се шмугна под ръцете на Алексий към задната седалка. Силните гърди на воина се опряха в гърба ѝ, в една странна и изкривена прегръдка.
– Не, ако вдигнеш глава, нападателят върху покрива на тази сграда, ще стреля – прошепна в ухото ѝ.
– Трябва да отида при Мишел. Незабавно!
– Няма да те изгубя – отвърна ѝ воинът, докато бавно се отдръпваше назад.
Гласът му бе така тих, че едва успя да го чуе. Изненадана от казаното, Грейс вдигна рязко глава и осъзна колко близо до лицето ѝ се намираше неговото. Изражението му излъчваше ярост.
– Излизам – каза ѝ. – Когато ти дам сигнал, ще запалиш колата и ще се махнете оттук.
Алексий постави празното оръжие на пода на автомобила и извади кинжалите си. Движението бе така нормално за него, но за нея бе някак забавено, може би от стреса и притъпените ѝ възприятия, едва осезаеми във времето. Направиха ѝ впечатление косъмчетата по силните му и мускулести бицепси, които ѝ се сториха така гладки и златисти. Дори ѝ остана време да помисли колко странни наблюдения правеше, и то в последния миг от живота си.
И след това с движение, което я накара да се запита дали не бе ударила главата си, той изчезна. Не беше внезапно. Вероятно му отне към три-четири секунди. Но щом тялото му се превърна в напълно призрачен и безформен водопад от блещукаща мъгла, боецът премина през отворения прозорец. Мишел остана с отворена уста, с малки капки вода, вплетени в миглите ѝ.
– Мили боже! Сигурно съм умряла – промълви Мишел със стон. – Или току-що видях Алексий да се превръща в ангел, или на вас двамата ви предстои доста вълнуващ секс.
Готова да отговори подобаващо, Грейс се премести на задната седалка, но не вдигна глава. Навсякъде имаше кръв – изстрелът, който пръсна прозореца до Мишел, я бе уцелил в рамото. Парченца от стъклото блещукаха в косите ѝ, а на бузите и челото ѝ кървяха няколко драскотини.
– Колко е зле?
Мишел направи опит да се усмихне, но не успя и се намръщи.
– Изглежда, че известно време няма да нося разголени рокли.
Очите на Грейс изгаряха. Ако загубеше най-добрата си приятелка…
– Мамка му, Мишел, престани с тези британски превземки. Колко е зле?
На приглушената светлина от уличното осветление, лицето на Мишел изглеждаше по-бяло и от снежна буря.
– Може би не е толкова зле. Малко под рамото, но ми е трудно да дишам и… – точно тогава, изречението ѝ се превърна в болезнено стенание.
– Вероятно е засегнало белите ти дробове. О, богове, веднага трябва да те заведем в болницата – каза Грейс и отправи безмълвна молитва към Диана1 и Христос.
Сграбчи лъка и наполовина пълния колчан, намиращи се зад нея, и се върна на шофьорското място, след което постави стрела на оръжието с прецизност, доказваща дългогодишната ѝ практика. Прицели се и тихо зачака момента, в който щеше да забие сребърния връх на стрелата в тялото на някой от враговете си.
Тя бе наследница на Диана и никога не пропускаше.
– Ще те заведа в болница.
Обърна се към Мишел, като междувременно оглеждаше района за следи от Алексий или нападателите им.
Тъмна сянка се прокрадваше към джипа и тя я проследи на мига, следвайки инстинкта си.
– Не ви ли стигна в щаба, копелета! – извика Грейс. – Не са ли ви достатъчни дузината мъртви шейпшифтъри и почти толкова вампири? Ако тя умре, ще ви избия до крак.
Сянката бе толкова бърза, че едва успя да я проследи с поглед, но щом всичко ѝ се проясни, видя, че всъщност са блестящите частици от мъгла. Тогава свали гарда и стрелата си.
Вампирите не пътуваха като мъгла. Беше Алексий, който приемаше телесната си форма.
Мъжът оголи зъби, а изражението на лицето му буквално бе диво – нечовешки хищническо, при вида на което Грейс ахна, и ледени тръпки се спуснаха по гръбнака ѝ.
– Тръгвай! Веднага! – нареди. – Ще съм над вас. Заведи я в болницата. Незабавно!
– Хвана ли ги?
– Нека да кажем, че повече няма да наранят никого – отвърна ѝ той. – Сега тръгвай!
Затрудненото дишане на Мишел я стимулира още повече. Грейс запали джипа, гумите изсвистяха, и пое по улицата, далече от нещото, което ги бе нападнало в алеята преди малко.
– Дръж се, миличка, моля те, Мишел, дръж се – Грейс се молеше на всички богове, докато шофираше бързо към болницата.