Отмести погледа си от изкусителните устни и се насили да мисли за нещо, лишено от съблазън. Ряпа. Бетон. Парникови газове.
– Току-що направих връзката. Куин е роднина на Райли?
– Какво? А, да. Те са сестри. Убеден съм, че Куин е разстроена, задето е пропуснала раждането.
– Ужасно е, но Джак ми каза, че е заминала … – внезапно Грейс щракна с пръсти. – Джак. Точно така! Джак. Фае.
Алексий се опита да проследи обърканите ѝ мисли, но нямаше голям късмет.
– Моля? Какво общо имат Джак и фае?
– Рийс на Гарануин. Фае. Срещата. Съжалявам – каза тя, докато клатеше глава. – Рийс на Гарануин, Висш Принц от царския род на Благословените ме изненада, докато плувах снощи. Иска да се срещне с теб след една седмица.
Дробовете на Алексий моментално започнаха да се борят за въздух.
– Защо? Защо е тръгнал след теб? Нарани ли те?
Той сграбчи ръцете ѝ и изрази мнението си за дебнещи елфски лордове на много цветущ и пищен роден език.
– Докосна ли те?
Тя поклати глава и свъси вежди.
– Не. Просто чрез магия взе лъка от колата ми, за да ми покаже, че и той може да го докосва, и ме наблюдаваше, докато се обличам, но нищо повече. Не ме е наранил.
Несъзнателно боецът сви ръцете си в юмруци, щом си представи как мръсникът точи лиги, плакнейки очи по красивото голо тяло на Грейс.
– Гола ли беше?
– Не, не бях гола – сопна му се и се освободи от хватката му. – Какво ви става на вас мъжете, все за това ли си мислите? В името на Пийт, Джак ми зададе същия въпрос.
Алексий обви пръсти около дръжките на кинжалите си и си представи как много бавно дере определен тигър. Сетне си пое дълбоко дъх.
– Джак? Бил е тук? И е задавал въпроси за голотата ти? И кой е този Пийт?
Лицето ѝ се изкриви в странна физиономия, устните ѝ се стегнаха, а след това потрепнаха и тя започна да се смее.
– Няма никакъв Пийт. А и Джак е мой старт приятел, не че това ти влиза в работата. Нямаше голота. Седни и се успокои, а аз ще ти разкажа за онзи елф. И за Пийт.
Алексий се намръщи, но ѝ се подчини и се подпря на стената, докато тя му разказваше историята за натрапника.
– Рийс на Гарануин е много настоятелен. Част е от странни кръгове и асоциации – замисли се Алексий, но накрая заключи. – Първо Лукас, сега и ти. И двамата по някакъв начин сте свързани с мен.
Грейс вдигна брадичка.
– Не, не си прав. Не сме свързани с теб, поне не и двамата. Нас не ни свързва нищо освен тази тренировъчна мисия.
Алексий преглътна отрицанието, което се заклещи в гърлото му и изучи лицето ѝ. Топлината се бе разляла по бузите ѝ и тихото задоволство преобърна нещо дълбоко в него.
Унищожи го, без милост.
Тя не беше за него. Не трябваше да е за него. Без значение колко много я желаеше. Имаше безброй много причини да стои колкото се може по-далеч от нея.
Винаги е мразел тези причини.
Воинът се усмихна и вдигна ръка, за да я докосне по бузата, а откритието, че тя видимо се бореше да не се приближи, бе най-ценната награда.
– Трябва да поговорим за нея – каза той. – За целувката. И за причините ми да избягам, причини, които тогава смятах за правдоподобни, но…
– Каква целувка? – прекъсна го тя и погледът ѝ се премрежи. – Не си спомням…
Грейс!
Викът прекъсна каквото и да бе на път да каже. Тя се обърна към стълбите и към мъжа, който я бе повикал.
– Грейс, това той ли е? Ще го запознаем ли с новаците, за да можем да ги настаним и да им дадем нещо за хапване?
Тя се обърна, за да остави чашата си с кафе на масата и Алексий попадна в плен на красивите извивки на шията ѝ. Набързо успя да се отърси от бляна и се дръпна така, че да не се намира до нея. Може би следващите дни щеше да носи превръзка на едното си око. А може би и на двете.
– Идваме веднага – отвърна тя и погледна към него. – Съгласен ли си? Бих искала да ги поздравиш, да направиш първо впечатление, след това, докато Сам се занимава с тях, ще хапнем и ще обсъдим плана.
– Не! – отвърна той, прекалено високо. Очевидно това бе отговор на предложението ѝ да останат насаме. – Искам да кажа „да“. Нека първо се срещнем с тях и след това ще обядваме заедно. Често научаваме повече за мъжете, когато са спокойни, отколкото когато знаят, че са подложени на тест.
За секунда тя осмисли казаното и кимна.
– Имаш право. Само че в нашия случай, са мъже и жени.
– Извинявай, какво каза?
Тя се усмихна.
– Трябва да престанеш. Да ми се извиняваш. Или седмиците тук ще ни се сторят много дълги. Казах „жени“, защото сред новобранците има пет жени.
След това тя се изкачи по стълбите, за да се срещне със Сам, който Алексий веднага не хареса. Изглеждаше му съмнителен. И много стар за Грейс. Така че защо, да му се не види, тя го прегръщаше, макар и за кратко? И каква беше онази неестествено раздърпана купчина с козина, която слизаше по стълбите.