Ако не беше верен на принц Конлан, вече щеше да е отворил портала към Атлантида. Но мисията му беше проста: да помогне в обучението на новите попълнения на бунтовниците и да разбере каквото може за Вонос, и какво точно Приматорът е направил с Проклятието на вампирите.
За нещастие, не беше научил нищо за камъка и Вонос, след като Грейс бе планирала всяка секунда от престоя му тук, а и намираше за невъзможно да ѝ откаже.
Грейс се прокрадна до него. Тя бе единственият човек вън от форта, който не се страхуваше от него. Беше висока и стройна, но с извивки, точно там, където една жена би трябвало да има. Дори само докато я гледаше, устата му за пореден път пресъхна.
– Трети път за късмет, приятелче. Земята вика атланта?
Боецът скръсти ръце пред гърдите си и се втренчи в нея. Древни вампири, както и водачи на шейпшифтърите са треперели от страх, щом го зърнеха.
Грейс също се втренчи в него и се усмихна съвсем неочаквано.
– Да, страшен си. Разтрепериха ми се ботушите. Сега може ли да поговорим?
– Много бих желал да видя как трепериш – изръмжа и затвори очи, когато осъзна двойния смисъл в думите си.
Секс. Мислеше за секс и се превръщаше в плямпащ идиот. И, разбира се, тя схвана двусмислието.
Както очакваше, Грейс започна да се смее и дрезгавият ѝ смях усука нещо дълбоко в стомаха му. Само някоя велика сила би могла да спре члена му, който веднага застана в готовност. В името на всички богове, ако на мига не се махнеше от тази жена, щеше да престъпи всички обети, които бе дал по време на ритуала по пречистването. И то с радост.
– Когато пожелаеш, скъпи. Само кажи кога. Сексът е едно физическо разтоварване между двама възрастни – каза тя. По гласът ѝ личеше колко много се забавлява. – Може да тренираме, да играем тенис, който действа по-добре що се отнася до намаляване на напрежението.
Алексий се ококори.
– Намаляване на напрежението? Шегуваш ли се?
Тя повдигна рамене.
– Опитът ми е оскъден и няма как да кажа кое е по-добро. Въпреки че тренировката поне е от полза. И така, след като приключихме с празните приказки, може да обсъдим стратегията ни. Също така някои от мъжете искат да знаят дали ще тренираш с тях. Нито един не притежава твоя опит и талант за ръкопашен бой, а в тези среди е нужен.
Умът му все още обмисляше предишните ѝ думи. Тенис и секс. Не можела да каже кое е по-добро? Ако успееха да останат сами поне за час, щеше да ѝ покаже…Челюстта му се стегна, когато през съзнанието му минаха сладострастни картини с тях двамата.
– Добре. Тренировка. Веднага – каза той, докато сваляше якето и тениската си, а след това се насочи към двора. – Един по един. Дори всички заедно. Кажи им да дадат най-доброто от себе си. Разполагам с много напрежение, от което да се отърва.
* * *
Грейс знаеше много за хищниците. Откакто се отказа от мечтата за олимпийското злато, тренираше, учеше се и се биеше в продължение на десет дълги години. Беше се изправяла пред какви ли не вампири и шейпшифтъри; от вълк до пантера или мечка. Дори се бе била заедно с Джак, чиято свирепост като тигър бе изумителна.
Но никога не бе виждала някой като Алексий.
Ако една поема може да излезе от страниците на книгата и да размята кинжали и мечове, гледката съвсем малко можеше да се доближи до истината за Алексий. Всяка негова стъпка бе обмисляна с грация и елегантност. Никога не бъркаше, нито пък правеше грешно движение. Прекара първия час в битки с всеки един новак и ги оставяше задъхани, покрити със синини и погълнати от възхищение.
След това се насочи към вече обучените мъже и жени и с един-единствен поглед ги предизвика на ринга. През последния един час се биеше с двама-трима едновременно. Така и не използва специалните си сили като представител на атлантите или някакви номера, въпреки че тя бе наясно, че съществуваха в арсенала му.
Биеше се с крака, ръце, дървени колове и повали всеки, изправил се пред него. Мъже, жени, обучени и новобранци. Всички освен Сам, който седеше до кучето си и наблюдаваше. Когато Алексий се обърна към него, мъжът се усмихна и отказа поканата му.
Възхитена от всяко едно негово движение, Грейс стоеше там и наблюдаваше, неспособна да отмести погледа си и да се захване с нещо друго. Беше гол до кръста и червеникаво-оранжевата светлина на залеза се отразяваше по кожата му, мускулестите гърди и коремните мускули. Дори и гърбът му бе като произведение на изкуството, с ясно изразени мускули, и Грейс не преставаше да мисли дали може да проследи интригуващите и ясно очертани извивки с език. Но никога досега не бе виждала някой с толкова белези. Не бяха само по лицето му: цялата му лява страна бе ужасно обезобразена. Но неравно заздравелите му дълбоки рани по раменете, гърдите, корема и части от гърба му, ѝ показваха какво е преживял. И странната татуировка на левия му бицепс, наподобяваща кръг, който пресича триъгълник, а нещо подобно на стрела пронизваше и двете. Грейс погледна към татуировката си, сложена ѝ насилствено от онзи елф. Не, това на Алексий не беше стрела! Тризъбец може би? Поне така изглеждаше.