Вен бе прав. Той наистина се нуждаеше от божията помощ. Изглежда, че не беше с всичкия си, след като я накара да тренират заедно. Имаше ужасното предчувствие, че ръкопашен бой нямаше да му помогне с начинанието му да не мисли за Грейс. Гола.
Грейс, близо до парапетите, огряна от лунната светлина. Гола. Божествена в своята голота, яздейки го, докато пуснатата ѝ коса се поклащаше, поета от нощния бриз.
Гола.
Алексий поклати глава, опитвайки се да изхвърли тези мисли от главата си, но тя забеляза жеста му и вероятно го разбра погрешно.
– Какво има? Да не би да се отказа? – подразни го. – Май все пак си твърде уморен, здравеняко?
– Никога няма да съм прекалено уморен, за да те поваля – отвърна той, а силата на двойния смисъл, който съзнателно вложи, нажежи въздуха между тях.
Грейс ахна, но толкова тихо, че Алексий едва я чу, а след това стисна меча за тренировки. Руменината по бузите ѝ го изненада. Жената воин, бе срамежлива. Това беше изненадващо! Противоречието го очарова и воинът се зачуди дали щеше да се изчерви, когато бе заедно с него в леглото.
Но красавицата дойде на ринга, така че той трябваше да се концентрира. Грейс бе достоен воин и щеше да бъде безмилостна. Въпреки че не го показваше, Алексий наистина бе изморен след три часа тренировки. С умения и късмет, тя щеше да нанесе силен удар по главата и егото му.
Но, честно казано, атлантът имаше други планове за нея и те не трябваше да включват желанието му да вкуси съблазнителното ѝ тяло. Не сега, не и днес, въпреки че планираше да го стори в близкото бъдеще. Двамата с Аларик трябваше да проведат разговор преди воинът да напусне Атлантида. Да обсъдят пречистване, клетвите и дали пет години са достатъчни да излекуват воин, толкова осквернен и копнял за смъртта.
Беше настъпил мигът. Бе минало достатъчно време. О, велики Посейдон, нека да е дошъл този момент. Защото може би за пръв път в живота си бе намерил жена, без която не можеше да живее.
– Смяташ да танцуваш цяла нощ или най-накрая ще започваме? – попита го Грейс, докато бавно обикаляше около него, с меч ръка. – Да не би големият и силен атлант да се страхува, че ще му сритам задника?
Алексий не се сдържа и се засмя.
– Изправял съм се пред по-големи и опасни противници от теб, но те не бяха толкова сладкодумни.
– Не изоставай, старче. Знам, че не си от този век, но нека да те светна, че това се нарича сплашване на противника – усмихна му се тя, а очите ѝ заблестяха.
Без значение какво имаше между тях, Грейс обожаваше предизвикателството на битката.
Мъжът премигна няколко пъти, докато осъзнае какво му казваше.
– Старче ли ме нарече? – не беше нужно да преиграва с яростта си. – Старче? Ще ти дам аз едно старче.
След тези думи, той спря да обикаля около нея и се приближи, вдигна меча си и замахна наляво. Тя го блокира и парира отдясно.
– Прекалено си лесен, старче. Винаги замахваш наляво, никой ли не ти го е казвал през последните няколко века? Може би се нуждаеш от още тренировки, преди да успееш да ме повалиш – след това без проблем изпълни пирует, достоен за балерина, завъртя се и опита да го ритне директно в лявата половина на главата.
Той се наведе и я хвана за кръста, докато беше във въздуха. Преди да успее да реагира, той я целуна по врата и вдиша дълбоко, за да може да поеме уникалния ѝ аромат. Ухаеше на диви цветя и морска трева. Не беше нежна като роза. Целуна я още веднъж и се усмихна, когато усети ускорения ѝ пулс да препуска по устните му, а след това отскочи назад.
– Този старец разполага с трикове, за които дори не си мечтала, жено. Внимавай, защото смятам да си вземам по нещо всеки път, когато се озовеш в обятията ми.
Тя се завъртя, зае бойна позиция и насочи меча си към него. Страните ѝ бяха поруменели, но Алексий не можеше да каже дали беше заради напрегнатата битка, или заради целувката. Вероятно и двете. Все пак това беше Грейс.
– А какво ще кажеш за всеки път, когато аз те спипам? – предизвика го тя.
Той се усмихна и позволи на всяка една гореща фантазия, която е имал за нея, да се разкрие в погледа му. Заради въздишката, която избяга между устните ѝ, атлантът сметна, че е разбрала съобщението му.
– Мислех да поиграем тенис – отвърна ѝ, надсмивайки се на думите ѝ за въпросния спорт.
След това вдигна меча си и тръгна към нея. Нямаше да прояви милост както и не смяташе да прави коментари, свързани със секса или човечността ѝ. Точно сега, в този момент, тя беше негова и щеше да я вземе по единствения начин, който не му беше забранен.