– Отбранявай се, прекрасна моя – каза ѝ и след това нападана.
* * *
Грейс едва успя да си поеме дъх преди той да я атакува. Дървените мечове се удряха един в друг, докато двамата с Алексий си проправяха път на ринга. Заради невероятното си мускулесто тяло, дълбоките сини очи и дълга руса коса, която стигаше до раменете му, той приличаше на викинг, дошъл да отвлече селската девица.
Селска девица, но с късмет.
Чакай. Не. Концентрирай се. Трябва да устоиш на викинга, тоест атланта. Покажи малко достойнство, момиче.
От време на време Грейс го принуждаваше да заеме отбранителна позиция, но всеки път, щом той го правеше, я гледаше втренчено и едва спираше смеха си. Воинът си играеше с нея и това я побъркваше.
Лошото беше, че каквото и да искаше да постигне с побъркания си план и постоянните докосвания, се получаваше. Беше толкова разсеяна и не можеше трезво да обмисли стратегията или следващия си ход, а без съмнение отстрани приличаше на някой начинаещ.
Тя нападаше, а той парираше, а след това отвръщаше на удара ѝ. Замахваше с меча, а мъжът го блокираше и отново я докосваше. Целуваше врата ѝ. Докосваше косата ѝ.
След подобно сражение никога не бе дишала така тежко, дори и в истинска битка с истински мечове. Той дори не беше задъхан. Алексий контролираше цялата битка.
Възползва се от отвлеченото ѝ внимание и отново замахна наляво. Грейс го блокира без никакво усилие, но осъзна, че воинът бе направил заблуждаваща маневра. Боецът се движеше светкавично бързо и за секунда я притисна към себе си. Гърдите ѝ се опряха в неговите. Пусна меча си на земята, докато със свободната си ръка се протегна да развърже косата ѝ. Тежката ѝ плитка се спусна надолу, а след това воинът махна и връвчицата, с която я бе вързала.
– Защо криеш тази коса? – попита я с нисък и дрезгав глас.
Глас, който би трябвало да използва в спалнята. Опита се да му отвърне, но думите не искаха да излязат от пресъхналата ѝ уста.
Алексий спусна другата си ръка надолу и я хвана за задника, а след това я придърпа по-близо до себе си. Бяха толкова близо, че Грейс усещаше непогрешимото чувство на възбудата му, която се отъркваше в нея. Усети, че прави нещо с плитката ѝ, но не знаеше какво, докато вече разплетената ѝ коса не се появи между тях, увита около китката му.
– Знаеш ли, че фантазирам за твоята коса? Никога не съм имал по-ярки и страстни блянове. Сънища, в които косата ти е разпиляна по възглавницата ми; как тези тъмни къдрици красят коприната в спалнята ми в Атлантида. Мечти за дългите ти къдрици, които падат по гърдите ми, докато те любя. Или как заравям пръсти в тях, докато те взимам из отзад. Имаш ли представа какво ми причиняваш?
Сведе глава до извивката между шията и рамото ѝ и вдъхна аромата ѝ. Усещането за топлия му дъх по кожата ѝ бе толкова възбуждащ, че коленете ѝ се подкосиха и Грейс изпусна дървения си меч.
– Аз… ти… – опита се да отвърне, но дори не можеше да мисли.
Не успя да формулира смислено изречение, за да го изрече. Оставаше ѝ само да изстене, когато Алексий съвсем нежно я захапа.
Почти без нейно разрешение, ръцете ѝ се обвиха около врата му. Тя се притисна в него, докато нищо освен памучния ѝ сутиен и блузата ѝ не разделяха голите му гърди и нейните болезнено твърди зърна.
Дори и това не ѝ беше достатъчно. Искаше го гол. Искаше и тя да е гола.
Грейс най-накрая се отдаде на най-съкровеното си желание, откакто го бе видяла да влиза през онази врата в Сейнт Луйс. Вплете пръсти във великолепната му коса и чувството от допира я накара да изстене. Косата му бе толкова многоцветна. Нямаше да е достатъчно, ако просто я наречеше златиста. Беше с цвета на шампанското и на залеза, както злато, бронз и мед. Беше като една чувствена фантазия. Блян за дива котка, която само тя може да укроти.
Подивял атлант, когото само тя можеше да опитоми.
Само ако беше истина.
– Толкова си красив – прошепна.
Алексий вдигна глава и се вгледа в очите ѝ, но в неговите блестеше мрачен и страшен пламък. За първи път не се опита да скрие свирепо обезобразената лява част на лицето си.
– Казвали са ми го милион пъти, преди да бъда обезобразен. Тогава външният вид не значеше нищо за мен. Просто средство, което ми помагаше да свалям полите на жените.
Затегна хватката си около кръста ѝ, докато тя не изпита болка. Грейс не каза нищо, усещайки, че той бе на път да признае нещо, което тя се страхуваше да чуе, но трябваше да узнае.
– След това други ми говореха за красота, но всъщност имаха предвид болка. Моята болка. Бях пленен, Грейс – призна той, а думите бяха така груби, сякаш ги бе откъснал от душата си. – Пленен, докато се опитвах да спася своя принц, но той също бе пленен. Нападателите, които почитат болката бяха от Алголагния, култ към богинята на вампирите – Анубиса. Откриват красотата и сексуалното освобождение в болката и страданието на другите. Дълго, неописуемо дълго, те ме измъчваха, оскверняваха и покваряваха, докато едва не повярвах, че красотата може да се намери единствено в кръвта, болката и отчаянието.