Тогава един въпрос изплува на повърхността. Ако логиката ѝ бе погрешна, тогава дали и божествеността ѝ не беше такава? Без да проявяви и капка милост, Вонос се отърва от тази мисъл и я остави за по-късно. Някой друг път щеше да размишлява върху нея. Най-важното бе да преживее тази им среща.
Накрая събра смелост да проговори.
– Вероятно вече ви принадлежи, господарке. Може би сте много близо до целта си да поробите тримата братя. Да се свържа ли с Провачек, за да изпълним останалата част от плана?
– Да, направи го незабавно. Трябва да планираме безброй неща, а не разполагаме с достатъчно време. Ако информацията ми е точна, атлантите смятат да въздигнат Атлантида, и то много скоро. Може да си навлечем неприятности с техниките, които новопревърнатите вампири използват, за да поробят хората и шейпшифтърите. Трябват ни, за да изпълняват заповедите ни, а не да ги побъркаме или вкараме в кома.
Вонос вдигна глава и я видя да се носи във въздуха. В очите ѝ светеха огньове, но не онези адските, които бе призовала по-рано.
– Върви, Вонос! Смятам, че няма нужда да ти припомням последиците от провал?
– Не, господарке, разбира се, че не трябва. Ще се свържа с вас, веднага след като науча нещо.
Вонос потръпна, докато я гледаше как приема формата на червено-черно торнадо, което излезе през покрива, сякаш за него нямаше бариери. Чудеше се дали проклетите човеци, които бяха измисли израза „провалът е въпрос на избор“, си имаха и най-малка представа колко прави са.
Както и да е. Бе му дала заповед. Най-напред да осигури зелена светлина на Провечек, а след това да се погрижи за един личен въпрос във Флорида. Може би Проклятието на вампирите ставаше още по-опасно.
Глава 10
Сейнт Августин, реката до форта, на следващата сутрин
Алексий прекара по-голямата част от нощта, като обикаляше из форта. Първо като мъгла, която се носеше под облачното небе, и накрая в човешка форма, докато плуваше с делфините, които си играеха и танцуваха в бурните води. Когато осъзна, че опитите му да заспи са безсмислени, се отказа напълно. В началото си помисли дали да не се върне в Атлантда. Може би щеше да заспи в собственото си легло, което се намираше в крилото за воините в палата. Но нещо в него се свиваше при самата мисъл. Знаеше, че така се предаваше, сякаш не бе достатъчно силен, за да спи в близост до Грейс, без да отиде при нея.
Ако някога с радост би приел да се предаде, то тази нощ би го направил.
Но тази дума не съществуваше в речника му. За съжаление, други пък си бяха там – като отчаян, копнеещ, желаещ.
Трябваше да поговори с някого, когото би могъл да му помогне да развърже въжето, в което сам се бе омотал. Точно затова, като пълен глупак, реши да повика единствения, които едва ли би разбрал дълбоко душевната и свиваща корема нужда за специална жена. Ако Аларик изобщо благоволеше да се появи.
Миналата нощ имаше право. Несъмнено се побъркваше.
В един момент бе сам, далеч от любопитните чайки, които прелитаха, за да видят дали носи храна, а в следващия Аларик седеше на стената на няколко крачки от него.
Алексий се чувстваше горд със себе си, задето не позволи изненадата от появата на жреца да се изпише на лицето му.
– Ще ми се да ме научиш как го правиш – обърна се към него. – Няма да откажа и ако ме обучиш на някой от другите ти номера. Да речем, хвърлянето на енергийна сфера.
Аларик вдигна вежда, с присъщата за него арогантност. В мрачното му и студено изражение нямаше и следа от чувства. Разбира се, ако наистина бе най-могъщият жрец, раждал се някога, както твърдяха старейшините им, му бе разрешено да се държи самонадеяно.
– Затова ли ме призова? Да обсъждаме трикове? Ако е така, трябва да поговорим относно задълженията на върховния жрец на Посейдон.
Аларик така и не го погледна. Просто се взираше в морето, а синьо-зелените му очи не даваха никаква информация за настроението на жреца.
– Добре съм запознат със задълженията на висшия жрец – отвърна Алексий. – Всъщност точно за това исках да поговорим. Много мило от твоя страна, че най-накрая реши да се появиш.
– Заради жената е? Грейс?
Алексий трябваше да се сети. Вен не можеше да си държи устата затворена, освен ако не се отнасяше за мисия. Откакто срещна Ерин, бе станал дори по-зле. Воинът изказа няколко цветущи израза по негов адрес.