– Съмнявам се, че Отмъщението на краля ще пее „Чувства“ на следващата ни официална вечеря, както така ясно се изрази, но схванах идеята ти – отвърна сухо Аларик. – Вен наистина дойде при мен, но не за да раздухва клюки. Всъщност бе притеснен за теб. Въпреки че по-важна е мисията, а не чувствата ти – Аларик изрече последните думи толкова рязко, сякаш имаха вкуса на слуз от морски охлюв. – Запознат си колко ценен е Проклятието на вампирите. Ако чувствата ти към тази жена по някакъв начин…
– Нямам никаква чувства към нея – отвърна Алексий, но след това преосмисли думите си. – Може би изпитвам определени чувства. Проклятие, дори и аз не знам какво изпитвам – накрая на изречението Алексий вече крещеше. Пое си дълбоко дъх и продължи с по-равен и спокоен тон. – Така или иначе е без значение. Свързах се с портала преди няколко дни. Член на царския род на Благословените е потърсил Грейс и иска да се срещне с нас. Първо с Лукас, а сега и с Грейс. Искат да поднесат дар на принц Ейдън и желаят да обсъдим потенциален съюз с тях.
Аларик не отвърна, но един мускул на челюстта му потръпна.
– Чуваш ли ме? Казах…
Жрецът вдигна ръка и Алексий се отказа в средата на изречението. Следващите минути бяха прекарани в пълна тишина, а той се мръщеше на една досадна и настойчива чайка. Тя, също като Грейс, не се плашеше лесно. Явно губеше форма.
– Чух те – Аларик продума точно когато Алексий обмисляше плюсовете на печената чайка. – Получихме тази информация и се съвещавахме. Дар от фае се счита за голяма чест и трябва да се даде лично на получателя. Тази традиция се е изпълнявала хилядолетия наред. Да откажем искането на Рийс на Гарануин, ще се равнява на обявяване на война. Дори и аз, които контролирам силата на Посейдон, не бих желал да се изправя срещу член на царския род на Благословените.
– Не можем да му позволим да стъпи в Атлантида – възпротиви се Алексий.
Аларик наклони глава.
– Затова, сме на едно мнение.
– И Конлан няма да заведе сина си при него – продължи Алексий.
– Може би ще спреш да ми казваш какво не можем да направим и ще чуеш предложението ми.
Една от чайките изкряка, сякаш съгласявайки се с Аларик. Алексий ѝ хвърли един подозрителен поглед, но не посмя да си помисли, че жрецът може да контролира и водните създания, за да стигне до целта си.
– Както вече споменах, на Конлан не му пука. Особено за ултиматума – Аларик погледна Алексий с притеснение. – Нито че фае са те избрали да бъдеш наш пратеник, поне не и в сегашното ти състояние.
– В сегашното ми състояние, ли? Какво, по дяволите, значи това?
– Знаеш какво исках да кажа. Свързано е с жената. Грейс. За по-малко от година първо Конлан, после Венджънс, а накрая и Джъстис се задомиха. И тримата принцове станаха жертви на свързването на душите, и то с човеци. След това Бастиян и сестра му, и двамата се обвързаха с шейпшифтъри, колкото и невероятно да ми звучи.
– Разбирам те, но се съмнявам, че ще одобрят избора ти на думи. Жертви, едва ли! А и никой не говори за свързване на души – каза бързо Алексий. – Според мен е повече… повече като…
– Какво точно? Отричаш ли, че си на път да се забъркаш с тази жена? Че я желаеш от сърце и душа?
– Сърцето ли? – Алексий долови горчивината, която бе заседнала в гърлото му. – Кой знае, може би изобщо нямам сърце? Доколкото съм наясно, е един безполезен орган, които преди години се сви и умря. Мамка му, знам, само че откакто срещнах Грейс, нещо в мен се промени. Но съм убеден, че привличането е само физическо.
После осъзна, че не може да лъже жреца и реши да бъде честен с него.
– Може би това не е напълно вярно. Ако се водех по желанията на пениса си, вече да съм си намерил друга и да съм забравил Грейс.
– Тогава трябва да преспиш с нея и да приключиш с това. Освен всичко друго – Аларик продължи, като гласът му бе по-мрачен отвсякога, – не мога да повярвам, че участвам в този разговор.
Алексий погледна към Аларик, но след секунда отново обърна глава към вълните.
– Аз също не съм въодушевен. И причината да водим тази дискусия е заради друг, който водехме преди повече от пет години.
– Ахаа! – отговорът на жреца показа, че вече разбира за какво бе повикан. – Клетвите, които даде по време на ритуала на пречистването.
– Да. Те… постоянни ли са?
Алексий едва успя да преглътне възела от срам и унижение, който се бе загнездил в гърлото му. Трудно му беше да обсъжда тези неща с Аларик, но жрецът го бе спасил от лудостта и болката, които изпитваше, след като Отстъпниците на Анубиса го бяха освободили. Жрецът беше наясно какво се върти в ума на воина. Знаеше повече, отколкото друго същество, без значение дали идваше от земята на хората или под вълните на океана.