– Престанете и двамата. Веднага. Не знам каква е тази глупава игра, която играете, но нямам желание да съм маймунката по средата.
Заобиколи Сам и се обърна към него.
– За Бога, Сам, ти би могъл да ми бъдеш баща! Какво се опитваш да докажеш?
Той се ухили и разпери ръце, сякаш казваше „Кой, аз?“, а след това се обърна към Алексий.
– А той може да ти бъде пра-прадядо, ако това, което твърди за Атлантида, е вярно.
– Ти… аз… – Грейс не можеше да измисли подходящ отговор, но след секунди Алексий се завъртя и напусна стаята, мърморейки под носа си.
– Приятелката ти Мишел, те търсеше. Сметнах, че е добре да ти предам съобщението, докато напредналата ми възраст не стана причина да го забравя – след това се отправи към двора, докато говореше нещо под носа си, свързано с маймуните.
Сам започна да се смее; почти се превиваше от смях.
– Забавно е да се заяждам с това момче.
Грейс сложи ръце на кръста си и го погледна обвиняващо.
– Защо? Защо искаш да дразниш най-добрия ни треньор и наш съюзник? След като знаеш за Атлантида, си наясно защо ни е нужен на наша страна.
Сам потърка очи, докато все още се смееше.
– Да, миличка, знам какво значи той за нас. Но осъзнах, че той е много важен за теб. През последните дни се въртите един около друг като мишелови.
– Мишелови? Леле! – отвърна тя и постави ръка на гърдите си. – Но поспри сърце, когато Сам ти прави комплименти.
– Добре, де. Разгонени мишелови. Гледах ви, докато се биехте на ринга миналата вечер, Грейс. Малко преди да отида да вечерям. Чудно ми е как този форт не изгоря до основи, заради искрите, които прехвърчаха между вас. Страхувах се, че тази сутрин ще се натъкна на вас двамата в спалнята ти.
Бузите ѝ поруменяха и тя го избута, за да може да излезе от стаята, която внезапно стана твърде пренаселена.
– Това не се случи. Не че ти влиза в работата. И ще съм ти много благодарна, ако оставиш бедния Алексий на мира.
Без да спира да се смее, Сам я последва, докато жената прекосяваше двора.
– Той изобщо не е „беден“. Той е един от най-добрите бойци, които някога съм срещнал, дори мога да кажа, че е сред най-добрите мъже. Ако някой заслужава да бъде с теб, Грейс, то това е Алексий.
Тя ускори крачка и реши да не го удостоява с отговор. Нямаше какво да каже. Въпросът не беше какво заслужава Алексий, а че той не се интересуваше от това, което тя можеше да му предложи. Миналата нощ на ринга, за него не значеше нищо, беше просто игра. След като я побърка и изпълни с желание и копнеж, просто изчезна.
По дяволите, та той я целуна по челото. Засмя се при мисълта. Както и да е, просто цяла нощ се опитваше да се убеди, че не е искала да я целуне.
Грейс се опита да избяга от тъмните мисли и посрещна сутрешната светлина.
– Грейс, миличка. Хайде да закусим с тези двамата – каза Мишел, която беше хванала Аларик под ръката, сякаш досега двамата се бяха разхождали в градините в Бъкингамския дворец.
Грейс нямаше как да не се усмихне. Имаше нещо в Мишел, което винаги я развеселяваше. Всички я обичаха. Дори и страшният висш жрец на Атлантида, ако съдеше по половинчатата му усмивка.
– Нямаме време – отвърна грубо Алексий. – Грейс трябва да тренира, ако е приключила с опознаването.
Тя стисна юмруци, готова да му се нахвърли, но кръвта ѝ кипна при разкритието, което я връхлетя. Той ревнуваше. Наистина ревнуваше.
Дари го с най-ослепителната си усмивка. От месеци не се бе чувствала така щастлива. Мъжете не ревнуваха заради незначителни неща или жени, с които само се заиграваха.
– Алексий е прав – съгласи се тя, но усмивката не слизаше от лицето ѝ. – Мишел, вие с Аларик вървете. Двамата с Алексий трябва да се захващаме за работа. Ще ви настигнем, когато приключим.
– Разочарована съм, но те разбирам – отвърна ѝ Мишел и се приближи при нея, за да я прегърне. – Няма да се бавя.
Грейс наблюдаваше Мишел и забеляза развеселения поглед, който хвърли на жреца, а после се обърна към Алексий.
Мъжът присви очи.
– Какво си намислила?
– Кой, аз? Да съм намислила нещо? – отвърна му и запърха с мигли. – Не ставай глупав, Алексий. А сега защо не закараш… какъв беше изразът? А, да! Красивият си, малък задник на ринга и да вкараме новаците във форма.
След това тръгна, не, затича се към новите попълнения, които вече чакаха около ринга.
* * *
Алексий наблюдаваше втренчено Грейс, неспособен да помръдне. Можеше само да стои там като пълен идиот. Тя му се присмиваше.
Присмиваше се на него.
Миналата нощ се бе държал като проклет евнух и не я направи своя, а тя смяташе, че това ѝ дава право да му се подиграва. Но деянието ѝ нямаше да остане безнаказано. Или наистина му се присмиваше, или между тях двамата със Сам наистина се бе случило нещо.