Мисълта за Грейс с друг мъж разкъса тялото му като отровно острие. Не, не биваше да мисли така. Тя бе достатъчно почтена, за да не си играе с него, след като има вземане-даване с друг мъж.
Или пък можеше?
Тогава осъзна, че стиска дръжките на кинжалите си с такава сила, че ръцете го заболяха. След това ги пусна и опита да се успокои, като не спираше да си припява на глас, че трябва да се съсредоточи. За пръв път от стотици години не си бе припявал, но нямаше избор, защото колкото и да го правеше, това нямаше да му помогне да се успокои.
По дяволите! Никога не бе спокоен, щом Грейс бе наоколо.
И все пак, Аларик го бе освободил. Бе му казал, че клетвите са дадени само пред самия него. Че сам щял да усети дали е готов да се откаже от тях.
Алексий не сваляше очи от Грейс, която вече се намираше на ринга и се ръкостискаше с новаците, вдъхвайки им кураж. Усмихваше се. Смееше се на глас. Беше пуснала косите си, а на воина му се искаше да го бе направила за него. Косата ѝ се люлееше всеки път, когато тя направеше стъпка или подухнеше лек бриз.
О, да. Той беше готов. Би могъл да я държи далече от собствените си мрачни пориви. Щеше да я държи в безопасност.
– Веднъж видях някой да се усмихва по подобен начин – каза Сам, който внезапно се озова до Алексий. За негова изненада, воинът не го бе чул да приближава. – Беше на лицето на тигър, който се готвеше да нападне газела.
Алексий нарочно се усмихна по-широко, но така и не отмести погледа си от Грейс.
– Познавам един тигър и съм поласкан, че ме сравни с такъв.
Сам кимна.
– Така ли? Само че, знаеш ли какво стана? Бракониерите застреляха тигъра в полет, преди да е успял да нарани бедното животно. Луда работа.
Алексий обърна глава към него и го погледна в очите.
– Да разбирам ли, че ме предупреждаваш? Внимавай как ще отговориш, мисля, че Грейс няма да се зарадва, ако разбере, че я сравняваш с безполезно животно.
– Убеден съм, че ще ме спука от бой – отвърна невъзмутимо Сам. – Това е между теб и мен, а и не смятам, че си такъв тип човек, който веднага ще разкаже за разговора ни.
– Но?
– Но ме е грижа за това момиче и след като няма семейство, което да застане зад нея, сметнах, че аз трябва да го направя. Ако тя не бе толкова силна, щях да говоря с теб, но въоръжен с пушка.
Алексий наклони глава.
– Уважавам това. Но трябва да знаеш, че нямам намерение по никакъв начин да нараня Грейс. Нито сега, нито когато и да е.
– Може и да е така. Но тя е жена, която не дава с лека ръка сърцето и тялото си. Ако просто търсиш случаен флирт с някоя, те съветвам да пробваш на друго място.
Алексий най-накрая се обърна целия към Сам и го погледна право в очите.
– Ако търсех случаен флирт, щях вече да съм го получил – след това се поклони на стария мърморко и тръгна към Грейс.
Неговата Грейс. Без значение дали тя го знаеше или не.
Глава 12
Ресторант „Дъ Бънери“
Аларик не откъсваше поглед от парата, която излизаше от черния му чай, както и от бялата салфетка, сложена на дървената маса в ресторанта, чудейки се как тази човешка жена бе успяла да го убеди да закусят заедно.
Ресторант на име „Дъ Бънери“.
Абсурдните хора и манията им да кръщават всичко.
Алексий и останалите воини от Седемте щяха да го скъсат от подигравки, ако някой ден научеха. Не че на висшия жрец му бе забранено, но… Тогава надменните му размишления бяха прекъснати от нещо съвсем нетипично за него – висшият жрец на Атлантида се засмя. Но той нямаше време да се церемони и да се радва на новото си постижение, след като бе на път да изяде нещо, наречено канелена кифла.
– Отново се усмихваш – каза с възхита Мишел. – За втори път днес. Имаш напредък.
– Какво толкова намираш в промяната на изражението ми? – той никога не би се зачудил защо някой се усмихва или не.
Освен що се отнася до Куин, прошепна тъмен глас в съзнанието му. Усмивката ѝ щеше да бъде един от най-хубавите подаръци, които някога беше получавал.
– След като спаси живота ми, съм отговорна за теб. Това е нещо нормално – отвърна му Мишел, докато не отделяше поглед от чашата.
– Вярвам, че си останала неинформирана относно естеството на това понятие. Не трябва ли аз да съм отговорен за теб? Не спомена ли палачинки?
– Когато извикат номера ни.
Мишел се усмихна и махна един кичур от добре оформените си къдрици, така различни от тези на Куин, от челото си. Бе толкова различна от Куин с изключение, че и двете бяха ниски и тъмнокоси.