– Тези дни са минало.
Грейс повдигна вежди и страните ѝ поруменяха, но не каза нищо. След това наклони глава и му се усмихна съблазнително.
Опасно.
За каквото и да си мислеше, Алексий бе убеден, че не беше никак добро.
– Какво ще кажеш да се упражняваме на мишена – измърка тя. – Победителят ще купи вечеря за всички.
Алексий скръсти ръце пред гърдите си и се възпря веднага да се впусне в предизвикателството. Опита се да бъде внимателен. Разумен.
– Ти си наследница на Диана, богинята на лова.
Тя издърпа кичур от косата си и започна да си играе с него.
Алексий нямаше как да не схване символиката на действията ѝ.
– А ти си обучен воин, който има безброй битки зад себе си – тя погледна към колана му или там, където трябваше да бъде коланът.
Ако носеше такъв, може би там щеше да слага трофеите от битките. След това се усмихна като котка, която току-що бе попаднала на мляко.
И тук не пропусна да схване символиката.
Алексий затвори очи и тихо изрече:
– Посейдон да ми е на помощ.
– Не съм убедена, че твоят бог на морето ще се намеси в тренировка с мишена, но ако молитвите помагат, тогава действай – засмя се тя, а Алексий долови предизвикателството в гласа ѝ.
– Ти си на ход – каза ѝ и отвори очи. – Но аз избирам да използвам кинжалите си.
Грейс вдигна рамене.
– Каквото ти е…
– Удобно – довърши изречението ѝ той.
Устните ѝ потрепнаха, но тя не успя да потисне смеха си. Когато очите ѝ блестяха от радостта, която я изпълваше, те сменяха цвета си от разтопено злато и се превръщаха в слънчева светлина. Точно тогава едно прозрение се вряза в него със силата, с която нейните стрели се забиват в мишената.
Искаше да чуе смеха ѝ. Желаеше да го чува отново и отново. Всеки ден, до края на живота си.
Определено бе в голяма опасност.
9 Нумизматика - (от лат. numisma, гр. nómisma — монета) е наука, изучаваща историята на монетите и платежните средства като цяло – Б.пр.
Глава 13
На Грейс ѝ писна да го наблюдава. Да го желае. Да се чуди какво ли ще се случи, ако той успее да премине през нейната предпазливост и барикадите, които бе изградил около себе си.
Този мъж имаше проблеми.
Алексий е бил в плен и е измъчван толкова много, че му бе останал белег. Белег, който бе нищо в сравнение с този в душата му. Трябваше му време. Време да се излекува.
Но понякога лечението изискваше помощ.
Искаше тя да бъде тази, която щеше да му помогне. Без да се интересува от предупрежденията и отрицанията. Той сам по себе си бе една мистерия, енигма, обгръщаща високото му и мускулесто тяло. Добротата и силата, които показваше, я предизвикваха и нещо пречупено и жадуващо в душата ѝ бе привлечено от него и страстта му. Може би бе време да му покаже, че той ѝ принадлежи. Да провери дали сексът бе повече от това, което смяташе: едно пълно разочарование.
Да разбере дали в опустялото ѝ сърце имаше място за чувства, или трябваше да избяга. Веднага.
Грейс се поколеба, стиснала здраво лъка си, докато наблюдаваше как Мишел прекоси двора и се насочи към нея. Аларик не беше с нея, вероятно бе отишъл да завземе Франция, да убива зайчета или каквото и да вършеше за забавление.
Отстъплението бе добра идея. Отстъпление. Безопасността винаги бе най-добрата стратегия, що се отнасяше до битката и сърдечните проблеми; дискретност, доблест, да останеш жив, за да се биеш утре и така нататък и така нататък. Без значение какви величествени и безразсъдни фантазии един новобранец можеше да притежава, безопасността бе по-мъдрият избор.
– Безопасност – изрече тихо, сякаш тази дума би ѝ дала сила.
– Безопасността е илюзия – отвърна Мишел, когато се приближи към нея. – Това го каза Аларик и предполагам, че има причина да говори по този начин. Вярвам, че този мъж е видял неща, които биха вкарали всеки нормален човек в лудница. Празноглави идиоти, на които им текат лигите по нас.
Тя се засмя силно.
– Може и да сме учудили няколко любопитни туриста, след като Аларик се превърна в мъгла и отлетя оттук.
Грейс премигна няколко пъти, но все още бе изгубена в пропаста на решението, което бе прекалено трудно за вземане.
– Какво? Точат лиги ли? Какво?
Мишел гледаше ту към нея, ту към Алексий, а погледът ѝ бе по-подозрителен от очакваното.
– Най-накрая успя да попаднеш в ръцете му. Ти не просто искаш да спиш с него, нали? Влюбила си се.
Грейс поклати глава, докато наблюдаваше Алексий, който се местеше от новобранец на новобранец и демонстрираше правилна стойка, като им показваше как да държат мечовете си. Слънчевата светлина превръщаше русата му коса в течно злато, а щом се наведеше, за да покаже позицията… Грейс изгуби ума и дума, наслаждавайки се на мускулестото му тяло. Мъжът се наведе към една от жените, Смит или Джоунс, или какъвто и да беше псевдонимът, с който се беше представила, за да ѝ покаже правилния начин да държи меча за тренировки. Смит обърна невъзможно нахалното си лице към Алексий и му се усмихна.