Зазвучаха още викове и чу Мишел, чиито британски акцент бе така изразен, да казва:
– Залагам петдесет паунда за Грейс.
– Нека направим предизвикателството ни по-интересно. Какво ще кажеш? – предложи Грейс, готова да изстреля и следващата си стрела. – Ще дръпнем мишените няколко метра назад и ще стреляме едновременно. Този, който е уцелил най-много пъти, ще бъде обявен за победител.
Думите не стигаха, затова воинът изви глава и извика пламенно, а радостта препускаше през вените и крайниците му, изчиствайки паяжините в мрачната му душа. Тя не само притежаваше грацията, спомената в името ѝ, но и кураж, които я правеха подходящата спътница на всеки един воин.
– Както желаеш, милейди. Но трябва да знаеш, че възнамерявам да се насладя на обилна вечеря и се надявам джобовете ти да са пълни с пари.
След това един след друг кинжалите му полетяха и се забиха в центъра на мишената. За него предизвикателството не бе да улучи целта, а да отвлече вниманието си така, че да се възпре да не ѝ се нахвърли.
Беше прекарал векове, устоявайки на безброй разсейвания, колкото и силни и непреодолими да бяха те. Хвърляше кинжал след кинжал, а мерникът му винаги бе точен. След като запрати и последния, при вида на ножовете му, всички забити в центъра, на устните му се настани триумфална усмивка. Дори и върхът на кутрето му не можеше да се вмъкне между тях.
Щеше да спечели, тя да плати вечерята, а той… да я има за десерт.
Алексий се обърна към нея и удовлетворението от победата повали всички съмнения, че ще я разочарова. Но на лицето ѝ нямаше и следа от разочарование. Вместо това в погледа и усмивката ѝ ярко се четеше триумф.
Той поклати глава и погледна към стрелите ѝ, забити в кръг в центъра на нейната мишена. Върховете им още трепереха от силата на удара.
– Пет? – рече и се намръщи. – Но..?
– Имам още една – каза тя и взе последната си, шеста стрела. Гледаше право в него и не го изпускаше от поглед, докато вдигна стрелата, сложи я където трябва, опъна тетивата и тя полетя. Звукът от стрелата, която се забива в мишената, бе последван от няколко шъткания, а след това всички около тях си поеха дъх с облекчение и възхита.
Все още гледайки към Алексий, Грейс се усмихна луково и метна лъка си през рамо. Радостните викове му попречиха да чуе какво му казваше, но знаеше, че е изрекла нещо, след като устните ѝ се движеха.
Трябваше да знае. Обърна се, за да види мишената ѝ, но нищо в нея не се бе променило. И петте стрели бяха подредени с прецизността на стрелец. Объркан от ситуацията, мъжът погледна към собствената си мишена и всичко му се изясни. Неговата бе променената. Точно в центъра, между шестте му кинжала, победоносно се извисяваше последната ѝ стрела.
Алексий се поклони и каза:
– Признавам се за победен и ще изпълня облога ни.
– Истина е, че ни дължиш една вечеря – отвърна му тя.
Очите ѝ блестяха, а лицето ѝ бе леко зачервено. Усилията, които полагаше, за да се възпре да не я вземе като плячка от поредната му битка, бяха повече от героични. Въпреки че не той, а тя бе победителката. Мисълта, че в този момент точно той бе плячката, го накара да се засмее на глас.
– Ще платя вечерята. А след нея… – остави изречението недовършено, но бе ясно че изрече обещание.
Като мечта. След вечеря двамата с Грейс ще разберат кой ще излезе победител в тяхното лично предизвикателство.
Тя позволи на горещината по бузите ѝ да покаже страстта ѝ по него и едва доловимо потрепна.
По-късно щеше да я дразни, докосва и да я вкусва, докато не се разтрепери в ръцете му като морска птица, хваната във вихрушка.
– Вечеря и още нещо – обеща ѝ той.
Докато останалите започнаха да поздравяват Грейс за скорошната ѝ победа, Алексий отиде до мишената, за да взема кинжалите си. И точно в този момент си позволи да помисли за дълбоко заровените си страст и желание. Неговата Грейс бе завоевател.
Но тази нощ, той щеше да я покори.
Глава 14
Късно същата вечер
Кожата на Грейс бе твърде чувствителна, сякаш всичките ѝ нервни окончания бяха оголени, за да усеща по-силно случващото се около и с нея. Бе неспокойна, напрегната, дъхът ѝ секваше в очакване на нещо толкова важно и несравнимо. Бе една празнота, която копнееше да бъде запълнена. Болка, която плачеше да бъде излекувана.
Желание, толкова дълбоко и силно, че Грейс не знаеше дали щеше да го понесе.