Тя го погледна и в този момент той благодари на боговете. Грейс го погледна и животът му не свърши преди дори да е имал шанса да започне. Алексий се затича към нея така бързо, че едва успя да забележи, че Мишел бе добре и пантерата, която все още мърдаше, се гърчеше на пода. Веднага щом стигна до нея, я взе в прегръдките си, а Грейс издаде леко кискащ звук, в момента в който я притисна към себе си. Но това не беше от значение, важното беше, че е жива. Започна да я целува, да поглъща устните ѝ, давайки ѝ обещание, че никога повече нямаше да ѝ позволи да бъде далеч от него.
Грейс за момент отвърна на целувката му, но след това издаде звук, който приличаше на съпротива. Алексий се дръпна от нея и едва тогава видя болката в очите ѝ и начинът, по който държеше ръцете и тялото си.
Атлантът я остави на земята, но не освободи ръцете ѝ, не беше в състояние да я пусне и трескаво започна да я оглежда за наранявания. В началото не видя нищо, но след това тъмното петно на блузата ѝ, точно под ръката, бе огряно от светлината.
– Не, в никакъв случай. Не може да си ранена – отрече той, но сам осъзнаваше, че думите му са абсурдни. Държеше се нелепо. Не можеше да накара една рана да изчезне. – Къде е Аларик? Къде са вашите човешки лечители? Колко е зле? Защо си изправена? Позволи ми да те заведа до болницата – каза го като молба, но тонът му изобщо не беше умоляващ.
Отдалеч личеше колко объркан и притеснен е.
– Успокой се – нареди му тя, гласът ѝ потрепна, но се долавяше решителността в него. – Не е толкова зле. Закачи ме с нокти, но гърдите ми му попречиха да ме нарани смъртоносно.
Сам, който след секунди се появи зад Алексий, оцени бързо ситуацията и каза:
– Чудесно. Радвам се, че си добре. Връщам се долу да оправя някои неща. Мишел, можеш ли да ми помогнеш?
Жената кимна и след като взе обувките си, го последва. Алексий забеляза, че държи обувките си в лявата ръка, докато с дясната стискаше пистолета си.
– Би се с голяма смелост – каза ѝ той, признавайки смелостта ѝ по време на битката.
Мишел поклати глава веднъж, а лицето ѝ бе ужасно мрачно и бледо.
– Не, не е вярно – отвърна тя, а след това се качи по стълбите.
– Слизам веднага – извика Грейс, но когато престъпи напред, ѝ се зави свят и издаде сподавен стон. – Боли повече, отколкото очаквах – продължи тя и се опита да се усмихне. – Обзалагам се, че ме смяташ за едно голямо бебе, защото се оплаквам от една драскотина, след като знаеш какво си преживял.
Мъжът нежно я вдигна на ръце. Нуждаеше се от допира ѝ, но бе достатъчно внимателен да не докосва раната ѝ.
– Бих изтърпял още хиляди смъртоносни рани, ако така ще успея да спестя твоята болка, ми амара. Къде е болницата? Ще те заведа там.
Тя поклати глава и благоуханната ѝ коса докосна врата и брадичката му, а ароматът ѝ едва успя да подтисне ръждивата миризма на кръвта.
– Няма да ме водиш там. Трябва да ми кажеш какво се случи долу. Трябва да се погрижим за новобранците и да решим какво ще правим с телата. И да не забравяме, че ще разпитаме този, след като отново се трансформира в човек.
Сякаш по команда пантерата в краката им измърка и се опита да стане от земята, но вместо това се строполи с гръм и трясък.
– Този ли те нарани? – Алексий изстреля въпроса, без да отмества поглед от голямата котка.
– Да, но не го наранявай. Трябва да го разпитаме, за да разберем какво знае.
За секунда Грейс отпусна глава на рамото му и каза.
– Моля те, Алексий, свали ме долу. Трябва да се превържа. Може би се нуждая от малко кислородна вода и Неоспорин10. Но преди това ще заключим този шейпшифтър в една от килиите долу, докато решим какво ще правим с останалите.
Но воинът имаше усещането, че всички богове на войната блъскаха барабаните си в главата му. Не можеше да чуе собствените си мисли заради гръмките звуци на яростта, които го подканваха да разкъса животното, посмяло да докосне Грейс.
Много внимателно я свали на земята и нежно я целуна по устните. Тя каза нещо, но думите ѝ отново останаха скрити под звуците на барабани в съзнанието му.
Не можеше да чуе нищо заради барабаните.
Чудовището я бе наранило. То трябваше да умре.
Алексий го огледа внимателно и забеляза, че ранената пантера ги заблуждава за сериозността на раната си. Защото в този момент краката ѝ бяха изпънати назад, сякаш бе готова да нападне.
– Грейс, залегни – извика силно, за да може тя да го чуе.
Сърцето му биеше така силно, че едва чу гласа си. Скочи напред, но не изгуби време да вади кинжалите си. Щеше да убие гадината с голи ръце.
Полетя към ръмжащия звяр. Яростта на животното бе също толкова силна, колкото тази на воина на Посейдон. Измъкна се на косъм от голямата му паст, но го хвана здраво за косматия врат. Завъртя се, докато летеше и накрая изглеждаше, сякаш е яхнал пантерата, и е скръстил краката си около нея.